Крайнодесни издигнаха карикатура на Мохамед в Берлин

Amerikanskite angliisko-govorjashti svine-demoni si priznavat s polovin usta 4e ako ne sa inscenirali "kacaneto"na Lunata sa shteli da izgubat Studenata Voina.Urii Gagarin e shtel da stane pri4inata za razpada im.Zatova nacistkite zionistki neokoni-murshi iskat da kriminalizirat otri4aneto na "kacaneto"na Lunata,kakto ve4e sa kriminalizirali otri4anmeto na 6-te nedokazani milioni evrei,iztrebeni ot germanskata nacistka demokracija. отговор Сигнализирай

Третата световна воина ще ви кажа кои ще са . ГЕРМАНИЯ,РУСИЯ,УКРАИНА И СИЕ, ИНДИЯ,КИТАИ . Срещу пуики,араби,пиндостанци и останалите битови отпадаци . Мога да ви кажа и как ще свърше ама вие сами се сещате . Хубавото на нас е че няма да строим АЕЦ ще вържем две медни жици около истамбул и ще имаме ядрена енергия за 10000 год. напред.Наи доволни ще са македонците луната ще е почти до тях нема да ходат далече да се тепат само като прескочат КАПИТАН АНДРЕЕВО отговор Сигнализирай

Всички зомбита са тук в кефалния сайт...........все наркомани, алкохолици и психопати. Продължавайте, зомбита...... отговор Сигнализирай

Американският капитализъм започна да агонизира още в края на 80-те години на миналия век. Гибелта на СССР само отложи финала на неолибералния експеримент. Най-интересно е, че първите предсмъртни мъки на неолибералния капитализъм започнаха още във втората половина на 80-те години на 20 в. Единствено разпадът на СССР доведе до разширяване на зоната на долара върху още 1/5 от Земята (като се вземе предвид не само СССР, а и страните от СИВ), а потокът от суровини, сиво вещество и валута в кеш от обломките на Съюза, подариха на Съединените щати спасителна отсрочка. Сега отсрочката приключи. Отново посвещавам този текст на августовските наивници , които в 1991 г. сами разбиха подготвения сигурен ковчег за капитализма. И решиха да копират умиращия капитализъм. Това, което им се иска, е да забравят за 80-те години Победата на САЩ над СССР в годините на Горбачов не беше предопределена. Същият шанс да претърпят поражениеь имаха и американците. Трябваше само Съветският съюз да не се връзва на евтините им уловки, да не увеличава военните разходи (те и без това бяха раздути), да провежда смислени икономически реформи и да наблюдава спокойно как Рейгън ни плаши със звездни войни. Относителното падане на цените на петрола през 1985 г. можеше да се компенсира без усилия с експорт на други суровини и стоки, а и цените на въглеводородите можеха да се повишат с помощта на Саддам Хюсеин, наш съюзник по това време (както той сам показа с нахлуването в Кувейт). Един такъв маньовър, и янките пропадаха. Ще поясня защо 80-те години на миналия век са най-жестокото изпитание за икономиката на САЩ, флагманът и сърцевината на капиталистическата система. Достатъчно е да си спомним събитията от 1980-1987 г. В последната година на управлението си слабият и неудачен президент на САЩ Картър (1980) се реши на неолиберални стъпки. Директорът на Федералния резерв Пол Волкер вдигна лихвата по кредитите до 20 %. Веднага започна спад в промишлеността, тъй като производството, както показваше многовековният опит, започва да се задъхва при лихва 15 %. След това дойде Рейгън и за производителите настъпи ад. Производството пада, капиталите се пренасочват в спекулативни операции. Японските производители започват да превземат американския пазар. САЩ отбелязаха търговски дефицит. Корпорацията Крайслер (вж. спомените на Ли Якока) се налага да бъде спасявана с държавни дотации. Рейгън започна да раздува държавния дълг. Той го удвоява и независимо от лозунгите за привързаност към идеалите на капитализма, натика страната в дълговата яма. Съединените щати започнаха да живеят на кредит. За първи път в историята те се превръщат от износител на капитал, в негов вносител. От 1982 г. Америка зависи от вноса на капитал от други страни. Орязвайки социалните разходи, Рейгън няколкократно увеличи военните. САЩ се потопиха в криза. През 1982 г. американската банкова система е изправена ръба на колапс и се налага да бъде спасявана от крах, поради невъзможността да изплаща дълговете си съм страни от третия свят, чиито банкери доверчиво са закупили американски дългови инструменти. Националната спестовна система (депозитите) се тресе, стойността на недвижимата собственост тръгва надолу. 50-годишните американци си спомнят това време. Сравнявайки го с кризата през 2005-2007 г., казват, че през 1983-1985 г. е било по-зле. Ако не вярвате на мен, прочетете бестселъра на Насим Талеб Черният лебед. В началото на книгата става дума за същото. И даже за кризата на пазара за недвижими имоти в 1989 г. Към 1985 г. държавният дълг на САЩ толкова набъбна, че да се обслужва (заедно с военните разходи) са необходими огромни парични средства. Янките се видяха принудени да отидат на еднократно, 25-процентно девалвиране на долара. А през октомври 1987 год. се разразява бедата черният понеделник на фондовата борса в Ню Йорк. На 19.10.1987 г. индексът Дау Джонс пада за един ден с 22%. Ако в този момент, СССР се оглавяваше от хора с воля за победа, той можеше да довърши САЩ. Необходимо беше само предизвикване на паника, например да се отправи заплаха за неядрен въздушен удар по Саудитска Арабия, която финансираше атаките на душманите на границата на СССР, като симетричен отговор на американските авиоудари в Либия през 1986 г. Това моментално би повишило цената на петрола, нанасяйки истински ъперкът на разклатената американска икономика. Можеше да се обяви отказ за доставки на петрол и газ на световния пазар срещу девалвирани долари. (Ние не зависехме критично от вноса на американска пшеница, той беше само 15 % от производството на зърно.) Можеше да се задълбочи хаосът, като се обяви отказ от плащане на външния дълг на Полша, докато САЩ не прекратят подкрепата за Солидарност. И накрая можеше да се заяви начало на преговори с Иран за доставяне на крилати ракети за поразяване на кораби. Изобщо възможностите на СССР за спъване на капитализма в САЩ и предизвикване на мащабна икономическа криза (преминаваща във Велика депресия-2) наистина съществуваха. Обективно погледнато, американският капитализъм приближаваше ръба на пропастта. През 80-те години и без това бяха напечатани долари в излишък. Доларът опря в своята граница, тъй като териториите на СССР и страните от СИВ бяха непристъпни за зелените пари. Нашите недра и ресурси не можеха да служат за тяхното обезпечаване. И само капитулантският курс на Михаил Горбачов (партийната върхушка дори не си помисляше за победа над САЩ) спаси капитализма. После се случи това, което добре знаете. Руснаците се превърнаха в глупци, които сами разтуриха своята държава и започнаха да продават всичко за пачки зелена хартия, необезпечени с нищо. Точно това подари отсрочка на Америка - до 2008 година. Но сега отсрочка не може да има. Няма и нов СССР, който да е готов да рухне и да предаде всичко за долари. (А банкерът Пол Волкер, който като председател на управата на Федералния резерв единствен е провел две девалвации на долара, сега е председател на Консултативния съвет за възстановяване на икономиката дава съвети на президента Барак Обама, б.пр). Даже и след капитулацията на СССР Америка още един път преживя тежък спад. През периода 1991-1992 г. Тогава, през лятото на 1992 г., в Лос Анжелис избухнаха истински улични бунтове с боеве и пожари. Нито парижките размирици през 2005 г. , нито сегашните в Лондон имаха размаха на онези събития. В Лос Анжелис се наложи автоматична стрелба на живо по тълпите от мародери. А можете ли да се представите какво би се случило, ако точно тогава СССР беше натиснал Съединените щати? Самодоволството убива отговор Сигнализирай

До графитдай линк отговор Сигнализирай