Големият смог, убил 12 000 души в Лондон

Преди точно 60 години, в началото на декември 1952 г., над Лондон пада най-големият смог в историята. Загиват 12 хиляди души - 4 хиляди веднага, а останалите 8 хиляди през следващите месеци, пише Дойче веле.

По времето на големия смог Хоръс Пайл е млад военен лекар. "Имаше един новобранец, който колабира пред очите ми. Констатирах остра дихателна и сърдечна недостатъчност. Отведох го последователно в две лондонски болници, но те бяха препълнени. Когато излязох отново навън, той беше починал. Опитах се да му направя непряк масаж на сърцето, но вече беше твърде късно", спомня си той.

Смогът-убиец

На 5 декември 1952 година над Лондон се образувала гъста мъгла, която се смесила с изгорелите газове и твърдите частици от комините. По това време британците вече познавали този феномен, тъй като въздухът в Лондон ставал все по-мръсен - заради индустриализацията. Но този "смог-убиец" бил нещо безпрецедентно - той отнел живота на 12 хиляди души.

Един съвременник си спомня, че човек не можел да види ръката пред очите си. Мъглата имала жълтеникав цвят и миришела на сяра. Движението в Лондон било парализирано, хората не можели да намерят пътя до вкъщи. Мъглата ставала все по-гъста и се промъквала през всички процепи. Операта прекъснала представленията си, защото зрителите не можели да различават какво става на сцената. В клиниките по спешност били извикани и специалисти по химически оръжия.

По това време Робърт Уолър е лекар в лондонската болница "Св. Вартоломей". "Опитахме се да помогнем на хората с кислородни маски. Експериментирахме и с шишета с амоняк, защото установихме, че от серния двуокис, пушека и мъглата се образува сярна киселина. Отворихме шишетата с амоняк, който неутрализира сярната киселина в болничните стаи и оплакванията от затруднено дишане намаляха", спомня си Уолтър.

Как неволята учи

Четири дни по-късно, на 9 декември, настъпила дългоочаваната промяна на времето - задухал вятър, който разнесъл жълтеникавата мъгла. Била назначена разследваща комисия, която препоръчала да се вземат сериозни мерки срещу зимния смог. През 1956 година със закон се забранява изхвърлянето в атмосферата на "черни сажди", а от 1968 година на британците в големите градове им е забранено да се отопляват с дърва или брикети.

Проблеми със замърсяването на въздуха по различно време имат и други страни, не на последно място и заради нарастващия автомобилен трафик. Големият смог в Лондон от 1952 година обаче е поводът, който накарал много хора в Европа да променят отношението си към замърсяването на въздуха. Бедствието показало ясно, че проблемът представлява непосредствена заплаха за човешкия живот.

И в други страни се въвеждат нови екологични стандарти, насочени към ограничаването на използваните в промишлеността вредни горива. Приемат се нови закони, като например този за опазване чистотата на атмосферния въздух в Лондон (актове от 1956 и 1968 година).