Путин води хибридна война срещу Европа: шпионаж, саботаж и кибератаки

Разширяващите се шпионаж, саботаж, кибератаки и операции за политическа намеса на Русия в цяла Европа представляват значително военно и дипломатическо предизвикателство за НАТО и Европейския съюз. Европейските правителства често третират тези инциденти като изолирани криминални деяния или избягват директно да приписват отговорност на Москва. Нарастващата честота, географският обхват и координацията на свързаните с Русия операции обаче предполагат по-широка стратегия за продължителна конфронтация под прага на конвенционалната война, пише за TNI Джон Уолтърс, президент и главен изпълнителен директор на института "Хъдсън" (Hudson Institute). Миналата седмица Ройтерс съобщи, че висши служители на Пентагона са казали на съюзниците от НАТО „да смекчат реториката си относно заплахата, представлявана от Русия“. На въпроса Пентагонът заяви, че това са „лични разговори между съюзниците“. Частните разговори трябва да бъдат привилегировани, но откритият дебат е неизбежен в нашия съюз от демокрации. Освен това се нуждаем от съгласие относно заплахата, за да действаме заедно ефективно. След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. европейските правителства са експулсирали стотици руски дипломати, много от които са заподозрени в разузнавателна дейност. Една оценка на украинското разузнаване цитира приблизително 700 експулсирания за пет години. Тези експулсирания са нарушили традиционните руски шпионски мрежи, но също така са насърчили Москва да приеме алтернативни оперативни методи. Руските разузнавателни служби – ГРУ, СВР и ФСБ – все по-често използват неофициални оперативни лица, криминални посредници, кибер мрежи и местно набирани пълномощници. Германия, централен център за логистиката на НАТО и европейското отбранително производство, се превърна в особено важна цел. Дейностите, свързани с Русия, включват военен шпионаж, разузнаване на инсталации на НАТО, кибернахлувания, операции за политическо влияние и предполагаема подготовка за саботаж срещу транспортна, енергийна и отбранителна инфраструктура. Най-значимата оперативна иновация е съобщеното от Русия набиране на хиляди агенти за еднократна употреба чрез Telegram и други цифрови платформи. Според Института Лансинг, през 2026 г. в Telegram са се появили над 20 милиона обяви за набиране на персонал, предлагащи плащания, обикновено вариращи от 1500 до 3000 долара за палеж, саботаж и атаки срещу военно оборудване или критична инфраструктура.

Набиране на персонал

Набирането на персонал е насочено към финансово уязвими лица, местни престъпници, мигранти и други с малка предишна връзка с руското разузнаване. Плащанията с криптовалута, сметките за еднократна употреба и видео проверката улесняват децентрализираните операции, като същевременно прикриват отговорността. Съобщените дейности обхващат Полша, Германия, Латвия, Литва и Чехия. Целите включват железопътна инфраструктура, оборудване на НАТО, обекти, свързани с помощта за Украйна, производители на отбранителна продукция и комуникационни мрежи. Този подход предоставя на Москва значителни предимства, включително ниски оперативни разходи, ограничено излагане на риск за професионалните разузнавачи, както и сериозен потенциал за икономически и психологически ефекти. Целите са едновременно политически и военни. Първостепенната политическа цел на руския президент Владимир Путин е да отслаби политическата воля на Запада за подкрепа на Украйна. Саботирането на транспортни мрежи, отбранително производство и логистични обекти не само възпрепятства западната военна помощ, но и увеличава възприеманите вътрешни разходи от противопоставянето на Русия. Саботажите, дезинформацията и политическата намеса създават несигурност и задълбочават вътрешните разделения. Терминът "хибридна война" е евфемизъм за военни действия, заради които не сме готови да започнем истинска война. Днес това е категория, която затруднява колективния отговор. Използването на престъпни посредници и неяснотата относно извършителя забавят дипломатическите реакции и усложняват вземането на решения за пропорционални ответни мерки. Путин знае точно какво прави. Неговата военна цел е да отслаби готовността на НАТО. Шпионажът и атаките срещу инфраструктурата компрометират разполагането на войски, оперативната сигурност и възможностите за подкрепление. Събирането на разузнавателни данни, картографирането на инфраструктурата и проникването в логистичните мрежи осигуряват способности, които биха били полезни в случай на бъдеща военна криза. Всичко това подготвя възможности за по-широка конфронтация.

Това осигурява асиметрично предимство: сравнително евтини операции налагат значителни икономически, политически разходи и такива, свързани със сигурността, върху европейските правителства. Нещо повече, в модела е заложена възможност за неискрено отричане на отговорността, тъй като наличната информация не позволява нито да се докаже, че всеки подозрителен инцидент е дирижиран от Русия, нито категорично да се установи централизиран контрол върху всички докладвани случаи на вербуване. Ключов стратегически факт е, че Путин се стреми да отслаби европейската подкрепа за Украйна и едновременно с това – западния съюз. Неговите разузнавателни и саботажни кампании са неразличими от военна подготовка, целяща да подкопае европейската отбрана преди евентуален открит конфликт. Западът се нуждае от стратегия, която отговаря на реалността на заплахата от страна на Путин: за да остане на власт, той трябва да поддържа Русия в състояние на война. Той не може да се съгласи да прекрати агресията си в Украйна и Европа. Той е едновременно опасен и слаб – няма да спечели нито в Украйна, нито в Европа.