Човечеството върви към свят без хляб

Ако Апокалипсисът не настъпи на 21 декември, то планетата ни я грози друга заплаха. Човечеството върви към свят без хляб и макаронени изделия, предупреждава италианският в. "Кориере дела сера".

Изданието се позовава на обширна публикация на американското сп. "Нюзуик", както и на обобщения на серия от предупреждения на редица учени и анализатори от целия свят.

Според тях хлябът и пастата могат да изчезнат заради глобалното затопляне, което излага на риск отглеждането на пшеница.

Пшеницата, заедно с царевицата и ориза, са основните храни на населението. Житото обаче е и най-чувствително на повишението на температурите.

Според американския учен Дейвид Лобъл от Центъра за безопасност на храните и опазване на околната среда към университета Станфорд повишението в последните 50 години на средната температура на планетата ни с около половин градус е станало причина за намаляване с 5,5 процента на световното производство на зърно.

Ако хората не положат усилия в битката с покачването на градусите, то през 2050 г. зоните, в които се култивира основно пшеницата, ще понасят по-топли и сухи лета от обичайното, което ще навреди на реколтите. Това са САЩ, Канада, Китай, Индия, Русия и Австралия, посочват специалисти.

Доклад на изследователския Институт за международната политика за прехраната показа, че глобалното затопляне ще доведе до понижаване с около една четвърт на добива на пшеница, докато населението на планетата ще се повиши до 9-10 милиарда души.

Всички тези данни вещаят покачване на цените на житото и проблеми за народите, за които хлябът и пастата са в основата на хранителните режими.

Недостигът на зърнени култури винаги е подклаждал безредици, бунтове и революции, както се случи в Индонезия в периода 2007 г.-2008 г.

Не всички експерти обаче са обезпокоени от глобалното затопляне и неговата заплаха за пшеницата. Ако се повишат температурите, то се ще открият нови територии за отглеждане на онези култури, които едно време са се отглеждали на други географски ширини. Терени за отглеждане на пшеница може да се отворят тогава в Канада, в Сибир или в скандинавските страни, там, където сега има гори, или на юг в Аржентина, там където сега има степи.

Освен това скорошното дешифриране на ключови части на генома на пшеницата може да помогне на учените да създадат по-устойчиви на горещините и сушата сортове, пише БТА.