Депардийо може да е спокоен - данък "богатство" падна

Жерар Депардийо може да си отдъхне. Актьорът реши да се отрече от френското си гражданство в знак на протест срещу високите данъци в страната си и получи шеговита оферта за български паспорт.

Днес обаче той може да празнува - най-висшият съд на Франция – Конституционният съвет за контрол по спазването на конституцията, отмени влизането в сила на противоречивия данък „богатство“. Органът обяви в събота решението си, което представлява сериозен удар за управляващото от седем месеца правителство на социалистическия президент Франсоа Оланд. Според съвета новият данък е „нечестен“, предава Ройтерс.

В средата на октомври френският парламент прие въвеждането на 75% данък върху доходите на най-богатите - предизборно обещание на избрания тази година президент социалист Франсоа Оланд. Мярката се предвиждаше да остане в сила за период от две години и да влезе в сила от началото на 2013 г., а с новия 75-процентов данък щяха да бъдат облагани годишните доходи над горницата от 1 милион евро.

Очакваше се новата мярка да засегне около 1 500 души, които щяха да платят средно по 140 хиляди евро данъци. Годишните приходи от данъка се очакваше да достигнат 210 милиона евро.

Критици обаче обясниха, че данъкът ще допринесе малко за решението на огромните финансови проблеми на Франция, но същевременно ще прогни по-заможните французи. Няколко големи бизнесмени вече са стегнали куфарите си. Бившият главен изпълнителен директор на L'Oreal Линдзи Оуен-Джоунс в момента живее в Лугано, Швейцария. Амори дьо Сез, който бе президент на веригата от хипермаркети Carrefour, вече се подвизава в Белгия, а Никола Шанут, основател на френската инвестиционна консултантска компания Exane, е в Лондон, а през миналата седмица широко отразено в медиите бе и „бягството“ на Жерар Депардийо в Белгия.

Конституционният съвет се състои от дванадесет членове, чийто състав се обновява с по една трета на всеки три години. Неговите членове се назначават за мандат от 9 години, без право на подновяване, съответно от президента и председателите на всяка от камарите на Парламента (Сената и Националното събрание). Бившите президенти на Републиката по право са пожизнени членове на Конституционния съвет, ако не заемат функции, несъвместими с мандата на член на Съвета, и в такъв случай не могат да участват в заседанията му. В момента деветима от членовете са съдии, политици и служители, а останалите трима са бивши президенти.

Още новини за икономиката на Европа четете в Investor.bg