Конклавът отвътре

Когато влизаш в конклава, чувството е доста странно: отцепен си от света, нямаш право на телефон и те охраняват. Така започва разказът пред Би Би Си на екскардинала Кормак Мърфи-О`Конър за едно от най-тайнствените събрания в наши дни. Събрание, на което се избира най-влиятелният религиозен лидер в света.

Непосредствено преди конклава се провеждат редица тайни срещи между отделните кардинали, на които се обсъждат имената на възможните кандидати за нов папа – кои са предизвикателствата пред Църквата и кой е най-подходящият сред всички да се справи с тези предизвикателства.

На последния избор за папа много сериозна тема е била бедността в Третия свят и Латинска Америка и какво може да направи Църквата, за да помогне на нуждаещите се.

За О`Конър най-вълнуващият момент е влизането в Сикстинската капела. Възгласът „Extra omnes” или „Всички вън” известява началото на конклава – в залата остават само кардиналите, които имат право на глас (тези под 80-годишна възраст). Вратите се затварят.
 
Вече бившият кардинал си спомня първата си мисъл, оглеждайки останалите 114 кардинали: „Един от нас ще излезе оттук като папа!”.

Трима биват избрани за преброители на гласовете. Един по един всички кардинали пускат плик с избора си за нов папа в златна урна.

„В този момент усещаш цялата отговорност. Това е нещо, което не можеш да забравиш през целия си живот”, споделя О`Конър.

Следва преброяване на гласовете. Когато се достигне до мнозинство от 77-78 гласа и името на победителя бъде обявено, всички стават на крака и започват да ръкопляскат.

На избора през 2005 година обявеното име е на кардинал Йозеф Рацингер. Тогава той свежда глава в кратка молитва. Ръководителят на процеса отива при него и го пита „Приемате ли?”.

Тук вече всички затаяват дъх. Самият Рацингер изглежда сериозен, не тържествен, но спокоен. И следва отговорът: „Да, приемам Божията воля!”. От този момент нататък той е новият папа.
 
След това идва и обявяването на папското име. Рацингер избира Бенедикт. О`Конър е убеден, че решението за името е взето отдавна. „Всеки кардинал е предварително подготвен с папско име”, счита той. И посочва своя избор – Адриан, Григорий или (също) Бенедикт.

Когато вече се знае как ще се нарича новия папа, той излиза от залата и отива при папския шивач. Връща се облечен с традиционното папско расо. Застава в средата на залата и получава поздравления от всички кардинали, които се изреждат да целунат папския пръстен.

След края на конклава Бенедикт казал: „Бих искал всички да останете за вечеря”. И всички остават. Домакинът е посрещнат с бурни овации. Вдигат се наздравици с шампанско.

Кардиналите дори опитали да изпеят няколко песни, но както казва самият О`Конър, „когато на масата има хора, говорещи над 100 различни езика, изпяването на една песен от всички не е особено лека задача”.

Кормак Мърфи-О`Конър припомня, че последният конклав е приключил наистина бързо. Сега обаче изборният процес най-вероятно ще отнеме повече време.