Дойде ли краят на антиамериканизма?

Уго Чавес е най-отявленият критик на САЩ, който напусна световната сцена. Дали с това се свършва и ерата на антиамериканските фигури, се пита BBC. Чавес демонстративно поруга „имперската“ американска политика, сравнявайки Джордж Буш с Хитлер и дори предупреди, че разпространяването на Хелоуин в Латинска Америка е чист „тероризъм". Но сега венецуелският президент Уго Чавес, който според венецуелците е бил най-близо до народа, е мъртъв. И неговият глас, който шумно се противопостави на САЩ, не е единственият, който замлъкна.

През последните години станахме свидетели на това как най-изявените критици на американската мощ излязоха от светлините на прожекторите.

Фидел Кастро, който изживя девет американски президенти – се отказа от поста си като президент на Куба през 2008 година, а оттам и от поста на главен дразнител на Вашингтон.

Осама бин Ладен, за който се смята, че може би е бил най-силният американски враг, беше убит от американските власти. Саддам Хюсеин беше екзекутиран. Муамар Кадафи беше свален. Ким Чен Ир почина. Дори иранският президент Махмуд Ахмадинеджад – чиито подозирани ядрени оръжия прокарват паника във Вашингтон – ще трябва да се откаже от властта през 2013, тъй като законът позволява само два мандата.

Тези фигури представляват широк спектър от политически идеологии, от социализъм до светски арабски национализъм и ислямски фундаментализъм. Но всички бяха, всеки по свой си начин, икони на тенденцията, позната като „антиамериканизъм“.

Етикетът „антиамерикански“ обаче разделя мненията. Президентът Джодрж Буш – който определи Ирак, Иран и Северна Кореа като „оста на злото“ в своя реч през 2002 година – посочи антиамериканизма като опозиция на това, с което Америка е известна. Враговете на САЩ „ни мразят заради нашата свобода“, каза тогава Буш.

Но Макс Пол Фридман, професор по история в Американския университет, отхвърля антиамериканизма като „термин, който е бил използван за характеризиране на почти всяко несъгласие с политиката на САЩ“.

Враговете на Америка са били „не само недемократични, но също и свирепи защитници на своите националистически идеи“, казва още Фридман. В същото време той отбелязва, че етикетът „антиамериканизъм“ е бил лепнат и на либерални демокрации като Франция, когато се противопоставили на войната в Ирак.

Според Ръсел Берман от Университета в Станфорд „в по-голямата част от арабския свят една комбинация от антисемитизъм и антиамериканизъм е отворена за експлоатация от популистки лидери.“ Той посочва и убийството на американския посланик Кристофър Стивънс в Бенгази, Либия, миналата година като трагичен резултат от всичко това.

Все още не е ясно от коя страна ще дойде следващият враг на Америка, който да заеме мястото на Чавес, редом до Ким Чен Ун и всеки, който бъде избран да замести Ахмадинеджад. Арабската пролет е оставила няколко лидери с популярен авторитет, които да действат като традиционни демагози.

Комунистическият режим на Куба остава непокътнат под управлението на брата на Фидел Кастро – Раул. Латинска Америка има изобилие от лидери, които са подготвени да предизвикат интересите на САЩ – лидерите на Боливия, Никарагуа и Еквадор – Ево Моралес, Даниел Ортега и Рафаел Кореа.

Но никой от тях няма тази откритост на Чавес, който на събрание на Обединените нации без свян каза, че „Джоржд Буш е самият дявол“ и от него се носи „аромат на сяра“.

А най-странното е, че най-новата международна фигура, която беше обвинена в антиамериканизъм, е южнокорейската попзвезда Сай, станал известен с глобалния хит „Gangnam Style”.

Рапърът публично се извини, след като стана ясно, че през 2004 година той изпълнявал песен, в която се пее за „янките, които са измъчвали иракски затворници и убивали техните семейства бавно и болезнено“.

Антиамериканизмът в този случай е стигнал твърде далеч, може би и според самия Уго Чавес.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.