10 години от войната в Ирак - каква е равносметката за САЩ?

Десет години след инвазията в Ирак този непопулярен конфликт служи като възпиращо средство американските власти, които днес са разубедени да се ангажират военно в Сирия, за да спрат гражданската война, или пък в Иран, за да спрат иранската ядрена програма, отбелязва БТА.

Операция "Шок и ужас" в Ирак, разбира се, позволи на САЩ да свалят от власт Саддам Хюсеин. Но тя също така отне живота на 4500 американски военни, коства на САЩ около 1 трилион долара и разкри пределите на американската военна мощ и на способността на Вашингтон да налага демокрация в Близкия изток, подчертават анализатори. 112 хиляди цивилни иракчани също откриха смъртта си в боевете и терористичните атаки, започнали през 2003 година.

"САЩ, които дори не се запитаха дали една истинска демокрация може да оцелее или да се задържи трайно в Близкия изток, не извлякоха никаква стратегическа полза от войната в Ирак", казва Рамзи Мардини от Института за стратегически изследвания на Ирак, базиран в Бейрут.

"Иракският опит научи САЩ да внимават за всяка погрешна стъпка", казва Стивън Хайдеман, съветник по Близкия изток в мозъчния тръст Институт за мира на САЩ (USIP).

Според бившия заместник-министър на отбраната Пол Уолфовиц "е напълно логично, че администрацията на Обама не иска да прави нищо, което може да я доведе до повторение на инвазията в Ирак".

"И никой не води кампания за това", написа неотдавна във в ."Уолстрийт джърнъл" неоконсерваторът Уолфовиц, който беше пламенен поддръжник на войната срещу Саддам Хюсеин.

Едно десетилетие по-късно САЩ отново са изправени пред диктатор - сирийския президент Башар Асад, обвиняван на свой ред, че трупа химически оръжия, че е подкрепян от групировки, които Вашингтон определя като "терористични", като например Хизбула, и че избива собствения си народ.

Но след две години на конфликт, отнел живота на над 70 000 души в Сирия, дори най-войнствените духове в САЩ се въздържат да призовават на висок глас за директно въоръжаване на сирийските бунтовници, а камо ли за зона, забранена за полети.

Президентът Барак Обама отказва да предостави оръжия на противниците на режима в Дамаск и се придържа към невоенна помощ, въпреки че американците вече оказват на бунта пряка помощ на място в храни и медикаменти.

Американското правителство все пак беше разделено по въпроса през лятото на 2012 г. Тогавашните държавен секретар Хилари Клинтън и шеф на ЦРУ Дейвид Петреъс пледираха напразно пред Белия дом за въоръжаване на бунтовниците.

Същото е в сила и за Иран. Въпреки безизходицата досега в международните преговори за иранската ядрена програма, администрацията на Обама направи всичко възможно, за да избегне военните действия и заложи на двойния подход, съчетаващ икономическите санкции с дипломатическите преговори с Техеран.

Външната политика на президента Обама си остава белязана от изтеглянето от Ирак през 2011 г. и от това в Афганистан, предвидено за края на 2014 г.

За Мали Вашингтон отказва да стъпи в пустинята и се задоволява да оказва сам логистична подкрепа на френската армия. САЩ бяха също така доволни, че не са на предната линия и в Либия през 2011 г., въпреки че де факто дадоха основен принос в операцията на НАТО за сваляне на режима на Муамар Кадафи.

"Трябва да внимаваме, за да не се озовем прибързано в ситуации, които не разбираме и които крият много, ама много неочаквани последици", предупреди Кристофър Хил, посланик на САЩ в Ирак от 2009 г. до 2010 г.