Руски печат: Крим се развежда с Украйна

"Киев изгуби Крим", констатира на сайта си "Независимая газета". "Крим се развежда с Украйна", четем в "Московский комсомолец". "Слава на Крим!" - пише в заглавие "Комерсант".

Крим гласува за ново обединяване с Русия, посочва "Комерсант" по повод вчерашния референдум на украинския полуостров, чиито първи неокончателни официални резултати сочеха над 95 на сто подкрепа за включване в състава на федерацията.

"Крим е зряла круша, която сама ни падна в ръцете", пише в заглавие онлайн изданието "Газета", цитирано от Франс прес.

Всички гласували казваха горе-долу едно и също: "Това е празник! Това е нашето бъдеще! Никой не може да ни забрани да сме заедно", описва официозът "Росийская газета" участието на жители на Крим в екзитполове.

Според "Ведомости" вотът е протекъл много успешно и с общо одобрение, без да попречат нито "спринтьорските темпове", с които бе организиран, нито агитацията в деня на гласуването, нито бойкотът, обявен от кримските татари, нито отказът на украинските власти да признаят резултата, посочва Би Би Си.

"Няма смисъл да говорим за нарушения (. . .), тъй като липсва всъщност и процедура", коментира пред вестника Василий Вайсенберг, експерт на руското обществено движение "Голос".

Временната наредба за референдума не регламентира редица важни моменти; комисиите например може да броят гласовете при закрити врата, изтъква той.

Посочва се и възпиращата роля на рускоезичните "сили за самоотбрана", действащи в Крим. Според всекидневника обаче Киев едва ли се е отказал от своите претенции към полуострова и не са изключени силови акции срещу местните власти в бъдеще – "може би до месец-два". Отбелязват се и "негласните опити на САЩ и НАТО да съдействат за повишаване на боеспособността на украинската армия".

Руският печат обсъжда предстоящата днес среща на европейските външни министри, които ще обмислят санкции срещу Русия. По данни на "Комерсант" ЕС вече е подготвил списък от 130 руски чиновници, отговорни според общността за политиката на Москва спрямо Украйна. Ще им бъде наложена забрана за влизане в ЕС, а активите им – замразени.

Личните санкции ще бъдат съчетани със засилване на политическия натиск върху Москва. Разглежда се въпросът за изключване на Русия от Г-8 и за алтернативна лидерска среща на организацията в Лондон вместо предвидения форум в Сочи.

Държавната дума готви ответни мерки - да настоява пред руското външно министерство за визови забрани срещу американските сенатори, които ще гласуват за санкции срещу Русия, припомня вестникът.

Ответните руски санкции обаче няма да имат същата сила като американските срещу Москва - "политиците от САЩ никога не са проявявали стремеж да си влагат парите в наши банки или често да посещават Русия", заявява политологът Валерий Гарбузов, говорил пред "Известия".

Според колегата му Алексей Мухин обаче щатските сенатори ще трябва да се допитат до хора от едрия бизнес, преди да наложат санкции на Русия, а те ще са неизгодни за бизнесмени от САЩ, които "вече се изказват против".

Западните политици заплашват Путин със санкции, за да го принудят да направи крачка назад в решаването на кримския въпрос. Руският лидер обаче "засега не отстъпва и трудно би било да предположим, че ще се държи по друг начин", пише "Независимая газета".

Властта в Русия (и по-специално Путин) неизменно подчертава публично, че не взема и не променя никакви свои решения под натиск. Същевременно класическият електорат на Путин не възприема като цел или ценност укрепването и разширяването на връзките със Запада. За разлика от средната класа в Русия, очертала се и укрепнала по време на суровинния бум от миналото десетилетие.

"Третият мандат на Владимир Путин обаче показва, че новите буржоа не го интересуват като избиратели. Управляващият елит изцяло се е преориентирал към своето електорално ядро". И Путин вече не е прагматичен и гъвкав политик - направил е твърд избор в полза на една от страните в социално-политическия и идеен
конфликт, заключава "Независимая газета", цитирана от БТА.