Европа независима от руския газ… Възможно ли е?

Всяка ескалация на напрежението в Украйна предизвика вълна от силно притеснение далеч отвъд границите на размирната страна, тъй като почти целият континент се опасява за доставките на руския газ.
 
Като се има предвид, че 1/3 от газа за Европа идва от Русия, а половината от тези 33% се транзитира през Украйна, притесненията изглеждат напълно основателни. Не са малко държавите, който разчитат изцяло на руския газ, изтъква БиБиСи в анализ по деликатната тема.
 
Неслучайно в последните месеци една фраза набира все по-голяма популярност: „Петролът е пари, но газът е власт”.
 
Ако санкциите срещу Русия заради Украйна продължат и станат по-агресивни, ще предприеме ли Владимир Путин „газово” отмъщение? Ще спре ли кранчето на Киев, който не иска да плаща по новите значително завишени цени?
 
И още един „висящ” въпрос – Ако конфликтът в Украйна ескалира още повече, няма ли да се наложи затварянето на тръбите от съображения за сигурност? 
 
Според анализатори Западът и Украйна от една страна и Русия от друга имат прекалено много да губят и затова газовите „страхове” нямат кой знае каква почва. В крайна сметка "синьото гориво" е най-ценният експортен материал на Русия и Западна Европа получава безпроблемно доставки дори и в най-лошите години на Студената война.
 
Но опасенията са налице. И истината е, че немалко европейски страни вече работят по въпроса за изолиране на зависимостта си от руския газ. За самата Украйна вариант е да купува от западни доставчици и някои газопроводи вече се модифицирани, за да приемат газ от „обратната” страна.

Така, например, Киев плаща за газ от германския концерн RWE, като горивото минава през Полша и Унгария. Словакия също се включи наскоро в тази схема, но големият проблем, както може да се предположи, е количеството. 
 
Някои се ориентират към алтернативния втечнен природен газ, който може да бъде доставян с кораби (да речем от САЩ). Литва вече бърза със строеж на терминал на едно от основните си пристанища – така че да може да получава гориво от целия свят.

За ускоряване на процеса, оборудването, което да превръща алтернативното гориво в подходящо за употреба, е инсталирано на специален кораб. Той трябва да бъде доставен в Литва през ноември.

Работата по изграждането на терминала е денонощна, броят на работниците е утроен в преследване на крайната цел – получаване на първата доставка до края на годината. 
 
Сходни идеи за алтернативна опция имат още Полша, Естония и Украйна. 
 
Трябва да се отбележи обаче, че след затварянето на японските атомни централи заради кризата „Фукушима”, цената на втечнения природен газ скочи изключително много. Така че алтернативният вариант може да се окаже доста по-скъп от руския. 
 
Съединените щати обещават да се намесят и да помогнат за стабилизиране на пазара чрез износ на шистов газ, но това ще се случи в по-далечното бъдеще. И затова желанията на редица евролидери за съдействие не могат да бъдат удовлетворени толкова скоро, колкото им се иска на Стария континент.

В интерес на истината най-доброто дългосрочното решение за Европа би било да развие собствени енергийни залежи. Норвегия, Великобритания и Холандия добиват газ отдавна и биха могли да опитат да увеличат количеството. Рязък скок обаче е твърде трудно постижим.

Друга опция е шистовият газ, но редица европейски страни не са склонни да прибегнат до този вариант от съображения за защита на околната среда.
 
В крайна сметка се оказва, че всеки „заместител“ на руския газ има своите недостатъци – по-висока цена, по-късна реализация, повече вреди за природата.
 
Но с развитието на ситуацията в Украйна изглежда все по-вероятно газовата „карта“ да бъде изиграна. Така Европа няма друг избор освен да продължи с търсенето на начини за спиране на руската хегемония върху ключовия енергиен ресурс.