Неизвестните след изборите в ДНР - повече от известните

След изборите от 2 ноември в самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики (ДНР и ЛНР) Киев може до седмица да отмени закона за специалния статут на тези две области от украинския Донбас. Така губят смисъл местните избори там, насрочени от централната власт за 7 ноември, пише "Независимая газета".

"Всяка от двете страни продължава да настоява, че точно нейните избори са отговаряли на споразуменията от Минск", напомня вестникът.

Междувременно някои фракции от Държавната дума смятат да поставят на гласуване въпроса Москва да признае Новорусия - въпреки че преговорите за обединение между ДНР и ЛНР под това име вървят трудно, а други предполагаеми бъдещи територии на Новорусия са под контрола на украинската власт.

Според Киев предстои Русия да засили позициите си в ДНР и ЛНР, защото евентуалното й военно присъствие може да бъде мотивирано с волята на народа, направил своя избор на 2 ноември, посочва изданието. Военните му експерти прогнозират, че Москва може да смени "разединените групи" проруски сепаратисти с миротворчески военен контингент.

Киев смята, че като начало самопровъзгласилите се републики могат да разчитат на руска подкрепа и помощ. Украйна обаче остава неубедена дали ще получи помощ от Запада - до 21 ноември, когато в Киев пристига вицепрезидентът на САЩ Джо Байдън. Дотогава правителството ще отправи към световните сили молба за сключване на нови договори, които да гарантират сигурността на Украйна, добавя "Независимая газета".

Хората в Русия гледат вече по-критично на политиката, водена в Украйна от президента им Владимир Путин, пише "РБК дейли", цитиран от Би Би Си.

Множат се мненията, че "руското ръководство постига вътрешнополитически цели за сметка на събитията в съседната държава. Нарасна и делът на онези, според които Русия носи отговорност за кръвопролитията на (украинския) Югоизток", пише всекидневникът.

С днешната си политика спрямо Украйна президентът Путин цели да не допусне в Русия въстание срещу корумпирания режим, твърдят 28 на сто от участниците в нова анкета на центъра "Левада". През септември така смятаха само 20 процента, се казва в статията.

Четирийсет и четири на сто от запитаните заявили, че като цяло одобряват политиката на Русия спрямо Украйна. Осемнайсет на сто казали, че се гордеят със страната си, а 10 процента имали чувството, че тържествува справедливостта. Но "тези цифри бяха далеч по-високи преди, когато социолозите питаха за чувствата, събудени от решението за присъединяване на Крим", отбелязва вестникът.

Хората в Русия започват по-трезво да преценяват събитията в Украйна, сочи анкетата на "Левада" според опозиционера Борис Немцов, съпредседател на партията РПР-ПАРНАС. "Друг въпрос е, че поръчковото отъпяване на населението беше минало всякакви граници, така че и отрезвяването става бавно", добавя той.

(БТА)