Кой иска да се бие за Ирак?

Оценката, която неотдавна направи американският министър на отбраната Ащън Картър за иракските сили за сигурност, беше неполитична и вярна, а също рядко изказвана от висши служители.

След поразителната загуба на иракския град Рамади, превзет от Ислямска държава през май, той заяви пред Си Ен Ен, че иракските сили "просто не са показали воля да се бият", макар значително да са превъзхождали по численост свирепите екстремисти, се казва в редакционна статия на в. "Ню Йорк таймс".

Суровата присъда на Картър отново повдига въпроса колко дълго Съединените щати трябва да продължават да въоръжават и обучават иракчаните и да хвърлят бомби по мишени, свързани със сунитската мюсюлманска групировка Ислямска държава, известна също като Ислямска държава в Ирак и Сирия (ИДИС) или Ислямска
държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ). Ако иракчаните не са достатъчно заинтересовани да защитават и да се жертват за собствената си страна, тогава защо Съединените щати да го правят?

Американската стратегия се основава върху изграждането на местни сили за сигурност, които могат да подкрепят американските въздушни удари, като отвоюват територия и после я задържат.

Дори да допуснем, че ИДИС някога бъде разгромена, никакъв мир не може да бъде поддържан, ако иракчаните не са решени да го пазят.

Не беше изненада, че иракските лидери реагираха гневно на забележките на Картър, което накара вицепрезидентът на САЩ Джоузеф Байдън да се обади в понеделник миналата седмица на иракския министър-председател Хайдер ал Абади, за да го увери в продължаващата американска подкрепа.

Но дипломатичните думи не могат да прикрият противоречивите послания след падането на Рамади. Белият дом призна, че е имало сериозен неуспех там, но изтъкна примери като битката за отвоюване на Тикрит през април, когато иракските сили "се представиха добре на бойното поле".

Висш служител на Държавния департамент каза, че макар поражението в Рамади да е било "много сериозно" и да е "нужно известно време" за осъществяване на контранастъпление, иракските формирования не са рухнали напълно, както стана при битката за Мосул миналата година. Това не е особено успокоение.

От иракска страна говорител призна, че е имало лошо ръководство и слабо планиране от някои висши военни командири, но други иракски служители посочиха с пръст Вашингтон, като се оплакаха от забавяне на американските оръжейни доставки, прекалена предпазливост при въздушните удари и други слабости.

ИДИС затяга хватката си върху населената предимно със сунити провинция Анбар, а американците обещават бързо да доставят 1000 ракети, за да помогнат за противодействие на автомобилите, натоварени с мощни бомби, които ИДИС използва при завземането на Рамади, включително 10, чиято сила на взрива беше колкото при атентата в Оклахома сити през 1995 г.

Американците също така обмислят да обучават кадри от иракските специални сили, които да помагат за точното определяне на мишените за по-бързо нанасяне на въздушни удари, и да разширят обучението на редовните иракски сили. Съединените щати имат 3000 военни инструктори и съветници в Ирак, но няма сериозни обсъждания за добавяне на сухопътни войски, които да са явно предназначени за бойни действия, а и не би трябвало да има.

Най-добрата възможност да се даде бърз отговор на Ислямска държава би била да се предоставят оръжия и обучение направо на сунитските племенни бойци в Анбар. Но предвожданото от шиити централно правителство, което иска да контролира оръжията, се противопоставя на това, също както се противопоставя на включването на тези сунитски формирования в национална гвардия, която да бъде установена в провинцията и да е на държавна издръжка.

Вместо това то все повече разчита на шиитски милиции, някои от които подкрепяни от Иран, да се бият с ИДИС, като по този начин влошава междуобщностните разделения в страната и увеличава влиянието на Иран. Като се има предвид спешната заплаха, американците би трябвало да обмислят възможността да работят направо със сунитските племена, ако Багдад продължи да отказва.

След като разгромът в Рамади изложи на показ още слабости на редовните иракски сили за сигурност, американски служители казват, че в битката с ИДИС ще трябва да разчитат повече на съчетание от елитни иракски подразделения, кюрдски сили, сунитските племена и някои шиитски милиции.

Иракската държава е слаба, откакто американците свалиха Саддам Хюсеин през 2003 г., отчасти защото шиитите лишават сунитите от справедлив дял от политическата и икономическата власт в страната и подхранват недоволства, които се използват от екстремистите.

Сега, когато тегне новата заплаха от ИДИС, политически неработещата държава е подложена на по-силно напрежение и може да бъде в по-голяма опасност от когато и да било да се разцепи на шиитска, кюрдска и сунитска част. Това би направило още по-трудно да бъдат разгромени силите на Ислямска държава.
 

/БТА/