Уроци от Джунглата – в Кале

Лагерът край Ламанша е странично явление в кризата с мигрантите в Европа, но съдържа важни поуки, пише сп. "Икономист".

Малко африканско момиче се впуска в танц, след като арабска поп песен се сменя с веселяшката "Хепи" на Фаръл Уилямс - напаст за родителите навсякъде. Това е музика, която звучи нелепо в Джунглата - потъналия в мизерия мигрантски лагер край Кале.

Но и Джунглата е странно място - бидонвил на хиляди отритнати от света, възникнал с мълчаливото съгласие на местните власти в една от най-богатите части на планетата. "Нима искате да ми кажете, че това е Европа?", казва отчаян сирийски тийнейджър, сочейки мръсотията пред себе си.

Като повечето от останалите обитатели на Джунглата той е обърнал поглед към Великобритания, оттатък Ламанша. Резкият скок на броя на мигрантите в Кале, опитващи да се промъкнат във влаковете или камионите, пътуващи за Острова, се превърна в кошмар за политиците от двете страни на пролива. Издигнати бяха огради, изпратени бяха допълнителни полицейски части. 12 мигранти загинаха от юни насам, опитвайки се да се прехвърлят във Великобритания.

Кале е микрокосмос на миграционната криза, избухнала тази година в цяла Европа - от гръцките острови до унгарската граница със Сърбия. (При последния трагичен случай има опасения за стотици загинали, след като корабче с нелегални мигранти се преобърна край либийския бряг на 4 август).

Но дори ако Джунглата е пример, той не е много показателен. Лагерът има около 3000 обитатели, които представляват между 1 и 2 процента от нелегалните имигранти, достигнали Европейския съюз по море само тази година.

Доброволци, работещи в лагера, казват, че той не се е разраснал много, макар че рекорден брой мигранти достигат Европа. Тези, които пресичат Средиземно море, е по-вероятно да тръгнат към страни като Германия или Швеция. Както и да го смятаме, нито Франция, нито Великобритания са на първата линия на мигрантската криза в Европа.

Въпреки това европейските лидери, които си блъскат главите, опитвайки се да изработят някаква обща миграционна политика, могат да извлекат две поуки от Кале.

Първата е, че дори малък брой мигранти могат да причинят големи политически главоболия в болезнени точки. Няколкото стотици, опитващи се, (и обикновено неуспяващи) да се промъкнат през Ламанша всяка нощ, бледнеят пред броя на нелегалните имигранти във Великобритания, които са просрочили визите си. Но драматичните кадри показват, че политиците губят контрол над собствените си граници - факт, който е достатъчно скандален, за да наложи промени в правителствената политика.

Втората поука е, че мнозина мигранти са готови да поемат големи рискове, за да достигнат една или друга европейска страна. Повечето от обитателите на Джунглата са прекосили цяла Европа, възползвайки се от безпаспортния шенгенски режим, за да се озоват в Кале. Промъквайки се през богати европейски страни, които са длъжни да разглеждат искания за убежище, бежанците всъщност се превръщат в икономически мигранти.

Предприемчивият афганистанец Асиф, успял да отвори малка бакалничка в лагера, казва, че вече е получил убежище в Италия. Там обаче не успял да си намери работа и затова като повечето жители на Джунглата ще продължи да търси по-добро бъдеще на Острова.

В Брюксел трябва да си вземат бележка. Според новото предложение на ЕС за облекчаване на бремето на "фронтовите" страни от тази есен търсещите убежище от Сирия, Еритрея и Ирак, които пристигат в Италия или Гърция, ще бъдат "разселвани" в други европейски страни, където да бъдат разглеждани техните искания за убежище. Но получилите убежище ще са длъжни да останат в страната, която им го е дала.

Никой от мигрантите, с които разговаряхме, не е чувал за плана на ЕС. Нито явно им харесва идеята да бъдат насилствено премествани в страни, за които може би не са и чували, дори ако там им се предоставят жилища и съответните социални помощи.

На един мигрант, който твърди, че е бил третиран зле от българската полиция, явно не му харесва идеята да бъде върнат там: "Защо да искам да живея в бедна страна, след като вече съм напуснал една такава?". Планът на ЕС може да сработи само ако такава "вторична миграция" бъде сведена до минимум.

Засега обитателите на Джунглата остават принудени да играят познатата игра на котка и мишка. Мерките за сигурност, взети от френското и от британското правителство, ще обезкуражат някои. Те могат също да застрашат онези, които са непоколебими. Фондацията "Лекари без граници" казва, че тя все по-често лекува ръцете и краката на хора, които се опитват да се прехвърлят през оградите и да се мятат на камиони.
 

/БТА/