Дали Доналд Тръмп е американският Путин?

Той обещава да върне величието на страната си, без да предлага конкретен план за това. Използва груби и вулгарни изрази, които го правят да изглежда като обикновен човек, макар да е милиардер. Той е нарцисист, копнеещ за медийно внимание. И въпреки всичките си очевидни недостатъци е много популярен.

Кого имам предвид? Руския президент Владимир Путин, разбира се. Но паралелите с определен американски политик, известен като "Доналд-ът" /"The Donald"/, са очевидни, пише Дейвид Игнейшъс във "Вашингтон пост".

В някои отношения Доналд Тръмп е американска версия на Путин. Подобно на руския лидер той се стреми да сложи край на несполуките на страната си и да й върне някогашната слава. Обещава да възстанови могъществото и престижа й, без да придава особено значение на детайлите.

"Нямаме никакви победи", оплака се Тръмп пред Чък Тод, водещия на неделното предаване на Ен Би Си "Среща с пресата". "Като страна вече нямаме победи. А това е много печално".

Официалният слоган на Тръмп гласи: "Да върнем величието на Америка!" Тази реплика е заимствана от речта на Роналд Рейгън, когато той приема президентската номинация на Републиканската партия на конгреса й през 1980 г. Тогава някогашният държавен глава на САЩ обещава "кръстоносен поход за връщане на величието на Америка". В действителност този тип говорене е едно от основните средства на политиците по света, които агитират с платформа за национално възраждане. Посланието им е повече психологическо, отколкото политическо.

"Чък, нещата ще се получат много добре", каза Тръмп ентусиазирано на Тод. "Ще се зарадваш много. След четири години ще ме интервюираш и ще ми кажеш: Каква чудесна работа свършихте, господин президент. Ще кажеш: Вие сте един от тези, които свършиха чудесна работа. Ще стане".

Привлекателността на такива политици се дължи донякъде на нахаканото им поведение, чрез което излъчват самоувереност. Те не разясняват досадните детайли на на националното възраждане, те просто го изтъкват. Спомнете си за Харолд Хил, героя от мюзикъла "Музикалният човек". Той обещаваше да даде на Ривър Сити музикален оркестър, въпреки че самият той не умееше да свири.

Подобно на Тръмп Путин изглежда разбира, че властта и театралниченето са неразделни, особено в страна, травмирана от военни и икономически загуби. Това е игра на доверие. "В рамките на системата Путин е изградил своя идеализирана представа за себе си като за генерален директор на компанията Русия. В действителност неговият стил на ръководене прилича повече на този на някой дон на мафиотска фамилия", пишат Фиона Хил и Клифърд Джи. Гади в книгата си "Господин Путин: таен агент в Кремъл".

Глеб Павловски, ключов съветник на руския президент при изкачването му към властта, сподели пред "Гардиън" през 2012 г., че Путин е част от "незабележима, непредставена обществена прослойка" в Русия, мечтаеща за реванш, който да върне някогашната слава. "Под реванш имам предвид възкресяването на великата държава, в която живеехме, с която бяхме свикнали", обясни Павловски.

Путин изложи своето виждане за възраждането в реч през декември 1999 г., станала известна като "Посланието на хилядолетието". В нея той подчерта колко важно е да се изгради силна държава, която да е в състояние да върне увереността на нацията в себе си: "Русия /току-що/ премина през един от най-трудните периоди в многовековната си история. ... Тя е изправена пред реалната опасност да се превърне не само във второразрядна, но и в треторазрядна страна. За да попречим на това да се случи, имаме нужда от огромно усилие, в което да бъдат впрегнати всичките интелектуални, физически и духовни сили на нацията".

Тръмп е по-открито самоизтъкващ се от Путин, със суета и самохвалство, които биха накарали един руснак /или който и да е другиго/ да се почувства неловко. Уебсайтът на кандидата от Републиканската партия го хвали като "олицетворение на американската история на успеха", без да отдава особено значение на четирите му корпоративни банкрута. Изглежда на него му харесва коментаторите да го осмиват като недодялан грубиян и демагог, като подценяват силата на посланието му. Безцеремонните му коментари се харесват на страна, на която й е омръзнало от двусмислено говорене в политиката.

Тирадите на Тръмп за нелегалната имиграция - предизвикалата най-много шум тема от кампанията му, са част от отдавнашна и грозна история в САЩ. Само 70 години след основаването на републиката една политическа партия, сполучливо кръстена "Нищо незнаещите", ожесточено критикува имигрантите, особено католиците.

През следващите десетилетия нативистите нападали всяка нова етническа група, която се присъединявала като ново парче към мозайката от народности, живеещи в САЩ - ирландци, италианци, германци, славяни, евреи, китайци и африканци, както обяснява Джон Хигам в своето епохално произведение "Пришълци в земята".

Изненадващото при Тръмп е големият брой последователи, които привлече. Той е Рейгън без рейгънизъм, водещ предизборна кампания, която почти изцяло е лишена от идеи. Американците са имали флиртове с демагози, като се започне от отец Чарлс Кофлин през 30-те години на 20 век и се стигне до сенатор Джоузеф Маккарти през 50-те. Но грубиянският, авторитарен тип личност - стилът на Путин - обикновено не намира почва тук. Това лято бе изключение, но историята показва, че няма да е за дълго.
 

/БТА/