Детското страдание, което събужда съвестта ни

Няколко снимки с деца, потресоха света в последните няколко десетилетия, обобщава в. "Фигаро" по повод снимката на малкия Айлян, намерен удавен на турски плаж.

През 1972 г. Ник Ът от агенция Асошиейтед прес снима 9-годишната Фан Тхи Ким Фук, тичаща чисто гола заедно с още няколко деца. Те бягат от село Транг Банг, в Южен Виетнам, където на 8 юни 1972 г. в разгара на Виетнамската война е извършена бомбардировка с напалм.

Докато тича, детето вика "Много е горещо". Косата на момиченцето е опърлена, парчета кожа висят от обгореното й тяло. Нападението е извършено от два самолета на южновиетнамската армия, които смятат, че обстрелват убежище на техните противници.

В действителност те хвърлят четири бомби с напалм по селото и цивилни са тежко обгорени. След като прави снимката, Ник Ът отвежда детето до местна болница. Снимката обикаля света и става въплъщение на несправедливостта, болката и лудостта на войната. Тя поражда международно възмущение и предизвиква смут в редиците на привържениците на Виетнамската война.

На 16 ноември 1985 г. светът е потресен от снимките и видеозаписите на 13-годишното колумбийско момиче Омайра Санчес. Детето става жертва на вулкана Невадо дел Руис, който изригва в Колумбия три дни преди това след 140 години покой.

Тонове пепел и кал - така нареченият вулканичен поток лахар унищожава град Армеро в Колумбия, както и още 13 села и отнема живота на над 23 000 души. Лахарът затрупва къщата на Омайра и три дни детето остава заклещено живо сред отломките и насред кално блато. Снимки документират нейното страдание, но и силата на духа й, когато говори със спасителите си.

Накрая кадрите и видеозаписите показват как детето умира пред очите на спасителите си вероятно от гангрена или от хипотермия. Авторът на кадрите Франк Фурние е искал да покаже, че колумбийските власти не са реагирали правилно на бедствието и не са помогнали своевременно на пострадалите.

През 1985 г. Стив Маккъри прави за Асошиейтед прес снимка в пакистански бежански лагер на 13-годишната Шарбат Гула, момиче с огромни светли очи, изгубило родителите си в бомбардировка в Афганистан по време на войната. Снимката е публикувана в сп. "Нешънъл джиографик" и става сензация.

18 години по-късно Маккъри намира следите на Шарбат, която омъжена и има деца, но така и не е разбрала, че лицето й е познато на целия свят и се е превърнало в свидетелство за ужаса на войната в Афганистан, продължила от 1979 г. до 1989 г.

През 1993 г. Кевин Картър снима в село Айод в южната част на Судан момиченце, което няма сили да стане, изнемощяло от глад заради гражданската война. Зад него лешояд дебне то да умре, за да го нападне.

В. "Ню Йорк таймс" публикува снимката на 26 март същата година. Тя е илюстрация към репортаж за обстановката в Судан. Вестникът получава хиляди запитвания за съдбата на детето и отговаря, че не знае дали то е оцеляло. Кевин Картър получава следващата година награда Пулицър заради снимката, но е упрекван, че е снимал, вместо да помогне на момиченцето. Той изпада в депресия и се самоубива през 1994 г., като се трови с въглероден моноксид в колата си.
 

(БТА)