Професия "Трафикант". От първо лице

Измир, Турция. От тук почва едно от най-опасните пътувания, които хората от Сирия и Ирак предприемат. От тук почва трудният път към Европа. От тук, и по-точно от срещата с трафикантите. "Вашингтон Пост" се срещна с един от тях – в покрайнините на града, в малък хотел, на ъгъла на задънена улица.

Не е труден за откриване. ''Стаята на трафиканта е ето там'', отговаря рецепционистката на хотела, без въобще да попита посетителите си за какво са дошли.

А в стаята той посреща клиентите си на кушетка, украсена с една-две възглавнички. Не че това ще направи пътуването им по-безопасно, приятно или лесно. Той ги съветва – какво да носят, какво да оставят. И разбира се, прибира таксата от $1300, срещу която хората си осигуряват 45-минутно пътуване до бреговете на Гърция.

Той е брадясал, но оплешивяващ, около 40-годишен и принадлежи на изплъзващата се от властите мрежа от трафиканти, която с диспечерска точност организира пътуванията на надуваеми лодки, натоварени с хора от Турция към Гърция. Две трети от пристигналите в Европа са влезли в континента през Средиземно море. И мнозинството от тях са тръгнали от Измир.

Бежанците са оставили своя отпечатък по улиците на Измир не по-малко, отколкото в Европа. Всеки ден хиляди хора се шляят в централния квартал Басмане, спят под дървета, тъпчат се в евтини хостели, купуват си спасителни жилетки от улични сергии, които изникват сякаш от нищото, за да отговорят на търсенето. И най-вече - всички те чакат за "Обаждането". Обаждането, че тази нощ е техен ред да се качат на надуваема лодка и да напуснат Измир.

Когато това стане, избраните се събират на централния площад и се качват в автобуси, които ще ги откарат до плажовете, откъдето почва пътят им към Европа. Всичко това става под погледа на турската полиция, охраняваща близката сграда на общината.

24-километровия път от Турция до източните острови на Гърция е по-къс от стария маршрут от Либия до Италия, който преди беше предпочитан. Въпреки това пътуването е опасно.

Пътува се под прикритието на нощта, в нестабилни надуваеми лодки, напускащи от бреговете или пещерите по турския бряг. Лодките се пробиват малко преди да достигнат гръцките брегове, за да не може полицията от другата страна да върне обратно по същият маршрут мигрантите. Така те са принудени да преминат последните си метри. Така поне разказват трафикантите.

Трафикантът, който описва бизнеса си само след уверение, че името му няма да бъде разкрито, се хвали, че нито един човек не се е удавил по време на неговите курсове. 90% от тръгналите достигат целта си още на първия опит. Никога не разпределя повече от 45 човека на една от лодките, дълги едва 2,75 метра.

''В бизнеса репутацията е всичко'', обяснява той. Разказва, че неговите клиенти го търсят, защото им е препоръчан от приятели и роднини, които са пристигнали безопасно. И аз имам добра репутация".

Един от чакащите в хотела обаче опровергава това. Вечер по-рано той се е опитал да прекоси морето, но друг трафикант натоварил още хора в неговата лодка. Станали 57 и лодката им потънала. За щастие никой не се удавил, но сега те се върнали в изходна позиция.

''Това е мафия'', твърди един мъж от Сирия. Но го казва тихо, за да не го чуят.

Много от спящите по улиците на Измир имат и по-страшни истории за разказване. Например как някои само се представят за трафиканти, а бягат с парите. Или пък постоянно ги разпределят по лодки, които потъват на момента и те нямат друг избор, освен да доплуват обратно на брега. Един мъж от Южна Сирия пък разказва, че в последните 12 дена на девет пъти е потеглял. В единия случай е бил принуден да плува в продължение на час и половина, преди да го спаси турската брегова охрана.

Друг сириец, от Алепо, разказва че е дал $8400 на трафикант. Трябвало е той, жена му и децата му да бъдат безопасно превозени. Никога не са видели човека за втори път. Сега спят на улиците, не могат да си позволят дори да се върнат в Сирия.

Дори без измами, това е доходоносен бизнес. От Агенцията на ООН за бежанците изчисляват, че при средно $1200 за пътуване и над 250 000 мигранти само тази година трафикантите са изкарали над $300 милиона.

Трафикантът обаче отрича да е отчел големи печалби и дори казва, че понякога позволява на много бедни хора да пътуват безплатно. Той твърди, че трафикантите също имат разходи. Освен разходи по превоз, лодки и подкупи, част от парите, които бежанците плащат, отиват по други хора във веригата. Трафикантът твърди, че най-много пари отиват при не повече от 2-3 човека.

Той самият е вперил поглед във Великобритания. Страх го е, но твърди че би предприел пътуването само заради децата си. След това се извинява и отива да спи. Чака го тежка нощ. Поредните лодки с бежанци ще отплува към бреговете на Гърция.