Митът за стратегическия гений на Путин

Владимир Путин не спира да изненадва Запада, посочва в-к “Ню Йорк Таймс”. Руската интервенция в Сирия, последвана от среща лице в лице между него и сирийския му колега Башар Асад, изумиха света.

Това се случва след маневрите на Кремъл в Украйна миналата година и се появиха множество коментари, възхваляващи стратегическите ходове на Путин. Той действа решително и се възползва от отворилите се възможности. Като например по отношение на Сирия – конфликт, в който водената от Съединените щати коалиция изглежда меко казано колеблива.

Според “Ню Йорк Таймс” обаче само преди 5 години руската власт е била в далеч по-силна позиция на домашната и международната сцени. Сега Путин “играе” отбранително и прави много грешни ходове.

През 2010-та година Москва успя да издигне своя човек Виктор Янукович до управлението в Украйна. Процесът по превръщане на Евразийската икономическа общност в сериозен отговор на Европейския съюз беше в разгара си.

В същото време отношенията с Европа и Съединените щати бяха подобрени значително. Тогавашният президент Дмитрий Медведев дори присъства на срещата на върха на НАТО в Лисабон и говори за установяването на “стратегическо партньорство” и “оставяне на трудния период във взаимоотношенията в миналото”.

Проучвания на социалните мнения показваха, че 2/3 от хората в Русия гледат с положителна нагласа на Съединените щати. Почти същият процент американци приемаха Москва за надежден съюзник.

Руската икономика беше във възход след кризата от 2008-ма, а страната беше на прага от членство в Световната търговска организация.

Започващите процеси на драматични промени в Близкия изток и съседна Украйна бяха посрещнати с разбиране от Кремъл и с готовност за оказване на помощ. Така, например, Русия не наложи вето при решението за международна намеса за сваляне на Муамар Кадафи от власт в Либия.

Медведев демонстрира и готовност за разговори и разбирателство с политическата опозиция у дома.

Завръщането на Путин на ръководния пост през 2012-та година обаче промени поетия курс. Той беше категоричен, че всички протести и метежи в размирните региони по света до голяма степен са дирижирани от Вашингтон в преследване на стратегически цели. И затова трябва да се отговори с твърда ръка.

Владимир Путин удари първо по протестиращите по руските улици, заклеймявайки ги като предатели. Демонстрациите бяха потушени със сила, а опозицията отслабена до точката на изчезване.

В краткосрочен план спокойствието за Кремъл беше гарантирано, но в дългосрочен репресивните мерки доведоха до тежки последствия. Бизнесът, извън приближените до президента олигарси, с право се уплаши и отдръпна от руския пазар, което доведе до сериозна стагнация.

Хората започнаха да негодуват и рейтингът на одобрение за всенародния любимец спадна до 60% в първите 2 години от третия му мандат – най-нисък процент в цялата му кариера.

Разбира се, тогава дойде намесата в Украйна, анексирането на Крим и подкрепата за проруските отцепници от Донецката област. Рейтингът се качи, а Путин отново беше възпят от държавните медии като спасител срещу дългата ръка на ЦРУ.

Но и в този случай ползите трудно могат да покрият цената на последствията. В резултат от наложените на Русия санкции заради интервенцията в Украйна, през изминалата година руската икономика се сви почти наполовина. От друга страна доскорошният кандидат-съюзник НАТО отново е с основната мисия да въздържа военните амбиции на Москва.

В крайна сметка протакането в опитите за създаване на стабилно проруско управление в сепаратистките региони в Украйна изглежда ще принуди Путин да преустанови енергичната (и скъпоструваща) помощ от Кремъл за бунтовниците. Русия обаче загуби възможността в обзоримо бъдеще отново да има стабилен съюзник в лицето на Украйна.

По отношение на Сирия Владимир Путин също не се радва на кой знае какви дългосрочни успехи. Да, Москва блокира действията на Съвета за сигурност и снабдява с оръжия режима на Асад, но вече 4 години гражданската война продължава. За този период Асад бележи видно остъпление, особено след дръзкия възход на “Ислямска държава”.

Това наложи и скорошната военна намеса на Русия. Бомбите на Путин дадоха импулс на сирийския режим, но е ясно, че така конфликтът няма да бъде решен в полза на Асад или поне пълният му контрол върху страната няма как да бъде възстановен.

Погледнати от този ъгъл, действията на руския президент са по-скоро фойерверк, отколкото плод на стратегически гений. Защото колкото и могъща да е Русия, тя не може да си позволи продължителен военен конфликт на чужда територия.

Особено към моментната ситуация. Разходите биха били убийствени и ще поставят на колене руската икономика. Тогава дори и фигура като Путин трудно ще задържи властта.