България – свободна страна, сочи доклад на "Фрийдъм хаус"

Над една трета от населението на света или 2,6 милиарда души живеят в страни и територии, обхванати от репресии, корупция и нарушения на човешките права. Най-тежко е положението в Сирия, Тибет и Сомалия. Това се казва в годишния доклад за състоянието на свободата по света на базираната във Вашингтон организация "Фрийдъм хаус", предаде Ройтерс.

Изминалата 2015 г. беше белязана от масова миграция, ксенофобия и терористични атаки и се превърна в 10-ата последователна година, в която се отчита влошаване на положението със свободата в глобален план, посочва докладът.

Като цяло в света 86 страни и територии са свободни, се акцентира в документа, който отчита както политическите права, така и гражданските свободи. Петдесет страни са определени като несвободни, а 59 страни - като частично свободни.

В доклада има и индекс. Максималната оценка е 100 и това означава напълно свободна страна, каквато е Финландия. Освен тази обща оценка има и оценки за състоянието на политическите права и на гражданските свободи. Тези оцени са от 1 до 7, като 1 означава най-голяма свобода по двата показателя, а 7 - липса на свобода по двата показателя. Финландия има 1 и по двата показателя.

България и по двата показателя получава 2, обща оценка 80 и е определена като свободна страна.

Повечето от страните, определени като несвободни, са от Близкия изток и Северна Африка, където 85 процента от населението живеят при репресии, се посочва в доклада.

САЩ са определени като свободна страна, но се посочва, че там се отчита все "по-смущаващо увеличаване на ролята на частните пари в предизборни кампании", расова дискриминация, проблеми при функционирането на съдебната система и се отбелязва, че администрацията на президента Обама не е успяла да изпълни обещанието си за по-открито управление.

Свободата е намаляла в 72 страни през изминалата 2015 г., което е най-голямата бройка за последните 10 години, през които е отчитан спад в свободата. В 43 страни обаче се отбелязва обратната тенденция - на увеличаване на свободата.

Демократичните страни бяха поставени под напрежение заради терористични атаки и безпрецедентния брой на бежанците - проблеми, произтичащи от регионални конфликти като сирийската гражданска война, посочват авторите на доклада.

През изминалата година не е бил постигнат значителен напредък по въпроса за свободите на жените по света. Докладът все пак отчита, че миналата година саудитските жени са имали възможност да участват в избори, а в Южна Корея е декриминализирана изневярата. Но тези стъпки се определят като доста ограничени.
Освен Сирия, Тибет и Сомалия с най-лоша оценка в доклада са и Северна Корея, Узбекистан, Еритрея, Туркменистан, Западна Сахара, Централноафриканската република, Екваториална Гвинея и Саудитска Арабия.

За Македония, Босна и Херцеговина и Косово в доклада се посочва, че през изминалата година техните правителства са функционирали все по-зле, което вреди на постигнатото досега в областта на демокрацията и заради което европейското членство на тези държави може да си остане далечна перспектива.

В документа се посочва, че в Тайланд, Египет, Крим и Южен Судан през изминалата година е имало "драматично връщане назад" по отношение на свободата.
Малък е напредъкът към демократични реформи в Куба въпреки възобновяване на дипломатичните отношения със САЩ.

За Китай докладът посочва, че режимът на Комунистическата партия е засилил преследването на защитници на човешките права, на журналистите и на защитници на правата на малцинствата и на правата на жените.

За Русия се отбелязва, че поставен под натиска на спада на цените на енергийните ресурси, руският президент Владимир Путин е запазил политиката на репресии в страната си, в това число и на активисти, защитаващи правата на хомосексуалистите, бисексуалните и транссексуалните, както и на независимите журналисти. Припомня се, че Москва контролира Крим с желязна хватка, че продължава да подкрепя бунтовниците в Източна Украйна, че започна да нанася удари Сирия в усилие да подкрепи тираничния режим на президента Башар Асад.

В Европа миграционната криза постави под безпрецедентен натиск фундаменталните принципи на ЕС за свобода, солидарност и спазване на човешките права. Нарастващият популизъм в региона постави под съмнение способността на блока да поддържа високи демократичните стандарти, както сред настоящите страни членки, така и сред кандидатите за членство, се констатира в документа.

В доклада се посочват и няколко страни, които през настоящата 2016 г. трябва да бъдат следени за евентуални проблеми със свободите, а именно Ангола, Босна и Херцеговина, Демократична Република Конго, Иран, Кувейт Малайзия, Мианма, Нигерия, Полша и Венецуела.
 

/БТА/