Заплаха за Путин: Служители на норвежка медия са в списъка на издирваните лица в Русия

Официалният вестник на руското правителство е малко вероятен източник на признание за европейска медия, която е критична към Владимир Путин и предоставя убежище на руски журналисти в изгнание. Но през май, два дни след като Русия изпита новата си междуконтинентална балистична ракетна система, наречена от НАТО "Сатана II“, една статия в "Российская газета“ стана повод за празнуване в една отдалечена редакция в Арктика.

В материала, описващ как "водещи световни медии“ са реагирали на изпитанието на ракетата "Сармат“, се споменават едва няколко медии, сред които BBC, Reuters, Associated Press и France 24. Сред тях обаче фигурира и Barents Observer - малък онлайн вестник, собственост на журналисти, който публикува материали на английски и руски език за Северна Русия и Евроарктическия регион от скромен офис в североизточния норвежки град Киркенес.

Нежелана организация

Това е особено изненадващо, като се има предвид, че изданието е обявено за "нежелана организация“ от Генералната прокуратура на Русия, а половината от журналистите в екипа му са включени в руския списък за издирване, пише The Guardian.

"Бяхме включени в списък, който самото руско правителствено издание нарече "водещи световни медии“. Това беше много добър ден за Barents Observer, защото означава, че сме успели да достигнем до най-тесния кръг на Кремъл", споделя редактора Томас Нилсен.

Миналата седмица норвежкият министър-председател Йонас Гар Стьоре и финландският президент Александер Стуб проведоха телефонен разговор с Путин - рядък момент на контакт между руския президент и европейски лидери. Впоследствие Стьоре отбеляза, че съществуват "големи различия във възгледите“ с Путин.

Това важи с пълна сила, когато става въпрос за свободата на печата. Няколко дни по-късно независимият руски вестник "Новая газета“, носител на Нобелова награда, беше принуден да преустанови дейността си, като се позова на непоносим натиск от страна на властите.

Разположен съвсем близо до границата между Норвегия и Русия, а също и до единствения останал действащ сухопътен граничен пункт, свързващ Русия с европейската Шенгенска зона, град Киркенес е място, където нарастващото напрежение с Москва се усеща особено остро. Но след началото на пълномащабното нахлуване в Украйна градът се превърна и в убежище за руснаци, превърнали се в мишена на режима на Путин. Именно сред тях има и журналисти, които са наети на работа в малката медия.

Чуждестранни агенти

Наскоро журналистът Денис Загоре, родом от руския град Мурманск, попадна в базата данни на Министерство на вътрешните работи на Русия. Той е обвинен в съпричастност към "нежелана“ организация и в неспазване на законовите изисквания, отнасящи се за "чуждестранните агенти“. Властите в Мурманск са внесли искане за задържането на Загоре (задочно).

Той е третият журналист от Barents Observer, живеещ в изгнание в Киркенес, който е включен в руския списък за издирвани лица. Въпреки това, подобно на останалите си колеги, той остава решен да продължи работата си, без това да го възпира.

"Не мога да кажа, че това беше изненада, предвид факта, че действията на руската държава са напълно предвидими, а образуването на наказателни дела беше само въпрос на време“, заяви той в интервю. "Не възнамерявам да променям нищо в живота си заради това. Освен това, те можеха да ме открият, без да ме обявяват за издирване", споделя Загоре.

Името на журналиста попадна в руските списъци, след като неговата колежка Олеся Кривцова беше осъдена задочно през юли на шест години в наказателна колония по обвинения в "оправдаване на тероризъм и дискредитиране“ на руската армия.

Миналата година новинарският редактор на изданието Фарида Курбангалеева беше осъдена задочно на осем години затвор за "разпространяване на невярна информация“ за руската армия и "оправдаване на тероризъм“. Преди това тя беше обявена за "чуждестранен агент“, а към Чехия, където тя живееше по това време, беше отправено искане за екстрадиция, което обаче не беше удовлетворено.

Друг журналист от Barents Observer, Георгий Чентемиров, също беше включен в регистъра на "чуждестранните агенти“, като срещу него бяха повдигнати наказателни обвинения и му беше наложена глоба.

Гледат на заплахите с хумор

В редакцията на вестника служителите се опитват да подходят с хумор към заплахите и сплашването, като са създали стена тип "издирват се“ – със снимки от руските списъци с издирвани лица. Макар от години да живеят и работят под натиск отвъд границата, Нилсен отбелязва, че през последните месеци се наблюдава "драматична ескалация“.

"Живеем съвсем близо до границата, така че вероятно забелязахме нещата по-рано от останалата част на Европа“, казва той. Но като журналист, най-голямо безпокойство у него буди стремежът на руския президент да наложи контрол върху медиите извън пределите на Русия, като се прицелва в издания и журналисти в изгнание в Европа.

По думите му, когато руските власти вземат някого на прицел, хората често премахват имената си от публичното пространство и спират да критикуват войната в Украйна в социалните мрежи.

В Barents Observer избират обратния подход. "Ние твърдим, че Путин не е заплаха за нас - ние сме заплаха за него. Свободната и независима журналистика е заплаха за всяка диктатура“, казва Нилсен.

Откакто вестникът бе обявен за "престъпна организация“, което превръща разговорите с неговите журналисти в престъпление за хората в Русия, редакцията е принудена да полага още по-големи усилия, за да заобикаля ограниченията пред своята журналистическа дейност. 

Журналистите работят, като използват открити източници, разговарят с хора, пресичащи границата, анализират сателитни снимки, следят данните от радарите за полети и корабоплаване, както и разговарят с руснаци, намиращи се в изгнание. "Не искам да кажа, че е лесно. Става все по-трудно с всеки изминал ден. Но все пак е възможно“, споделя Нилсен.

Сега обаче изданието е изправено пред съдебен иск във Висшия съд в Лондон, заведен от руския милиардер Виталий Орлов – ситуация, която според екипа на вестника може да доведе до неговия фалит. Искът е свързан с пет журналистически материала, публикувани в периода 2025–2026 г. и посветени на "Норебо“ (Norebo) - риболовна компания, съоснована от Орлов, в която той е мажоритарен собственик.

23-годишната Кривцова е била 19-годишна студентка, когато успява да избяга от домашен арест в Архангелск (Русия), като прерязва електронната гривна на глезена си и се отправя към Литва през територията на Беларус. Срещу нея е образувано наказателно дело, след като споделя в интернет публикация за експлозията на Кримския мост и открито критикува войната.

Когато за първи път разговаря с The Guardian в редакцията на вестника в Киркенес през 2023 г., тя току-що е започнала работа там като журналист. При пристигането си тя страда от посттравматично стресово разстройство. "Много се страхувах, че ще ме задържат, ще ме заловят или по някакъв начин ще ме върнат в Русия“, споделя тя.

Днес, въпреки скорошната си осъдителна присъда, тя говори със студен прагматизъм. "За руските специални служби всъщност няма значение къде се намираш. Няма значение дали си в Киркенес, в Австралия или някъде другаде. Ако искат да те убият, да те отровят или да те заловят – те ще те намерят", разказва Кривцова.

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.