Човек, научен да убива, вече никога няма да е нормален човек!

Преди 27 години – на 15 февруари 1989 г. ограниченият контингент на войските на Министерството на отбраната и КГБ на Русия напусна Афганистан. За 10 години тази война отне живота на над 15 000 съветски войници. Над 11 000 останаха инвалиди. Всеки, минал през тази война, я е запомнил по своему. За едни тя е била приключение, за други – най-страшното изпитание в живота им. А за трети тя е била просто работа. Лента.ru разговаря с военни, били в Афганистан, за това как си спомнят войната.

Снимка: Юлия Лисняк Виктор Носатов, Москва, полковник от граничната служба След като завърших Алматинското гранично училище на КГБ на СССР, бях изпратен в Далечния изток, служих там в погранична застава и се готвех за задгранично пътуване за Париж, което предполагаше охрана на посолството. Но се случи така, че някой от набраните за Афганистан офицери се оказал неподходящ по някакви параметри и решиха да изпратят мен. Прибрах се вкъщи, казаха на жена си и тя веднага се разплака. Участвах в подбора на войници за мотоманеврена група. Да бяхте видели колко рапорта имаше! В Афганистан изпращахме много малко войници от пограничната служба, тези, които не бяха одобрявани, си тръгваха със сълзи в очите. Ние прекалено дълго бяхме живели в мир. А в Съветския съюз патриотичното възпитание и бойният дух винаги са били високи. А какво му трябва на младото момче? Да покаже своя героизъм. Да получи медали. С пристигането си в Афганистан се появява чувството, че си попаднал в Средновековието. В първото село ни посрещнаха някакви странни хора с тюрбани, които ни гледаха подозрително. Тичаха магаренца. Бяха ни казали, че ще ни посрещнат с разтворени обятия, но не се получи така.

4 / 9

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.