Човек, научен да убива, вече никога няма да е нормален човек!

Преди 27 години – на 15 февруари 1989 г. ограниченият контингент на войските на Министерството на отбраната и КГБ на Русия напусна Афганистан. За 10 години тази война отне живота на над 15 000 съветски войници. Над 11 000 останаха инвалиди. Всеки, минал през тази война, я е запомнил по своему. За едни тя е била приключение, за други – най-страшното изпитание в живота им. А за трети тя е била просто работа. Лента.ru разговаря с военни, били в Афганистан, за това как си спомнят войната.

Снимка: Юлия Лисняк Михаил Решетников, Санкт-Петербург, полковник от медицинската служба Бях началник отдел в секретна лаборатория, която се занимаваше с професионалния подбор на военнослужещите и боевите психопатологии. Бяхме командировани в Кабул, причислени към въздушно-десантна дивизия, командвана от Павел Грачов. Изучавахме състоянието на войниците и офицерите след големи загуби и въпросите, свързани с подготовката на военнослужещите. Тази война беше своеобразна. Не се поставяше задачата да победим. Задачата беше да научим местното население някак си да се защитава, да занесем там своята идеология. В крайна сметка идеологията се разруши в нас. Заминах за там убеден комунист, а когато се върнах, вече не ми беше останала вяра в предишните идеали. Войната те лишава от страха. Ако си оцелял на война, се появява втори живот като подарък. И вече от нищо не се боиш и започваш да живееш „максимално“. Имам късмет, живея „максимално“ с работата си, а някои – с водка и наркотици, и бандитизъм.

5 / 9

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Добави ни в предпочитани източници в Google

→