Питаха ме дали искам да ме застрелят или да ме заколят!

Вече не съм жив, защото това, което бях, преди да ме отвлекат в Мали, е мъртво. Там бях убит десет пъти, сто пъти, казва Серж Лазаревич /53 г./, който над три години беше пленник на терористи в Северозападна Африка.

Сърбинът с френски паспорт Лазаревич беше отвлечен на 23 ноември 2011 г. от терористи от клона на "Ал Кайда" в Мали.

"Отвлякоха ме в град Хомбура 3-4 дни, след като пристигнахме в Мали. Бяхме отишли там да строим циментов завод за френска фирма. Правителството на Мали гарантира сигурността си, дори и писмено, но напразно. Сега тази гаранция на властите в Мали я няма никаква, казват, че не могат да я намерят", разказва Лазаревич, който наскоро беше в Белград, пише на сайта си сръбският вестник "Блиц".

От деня на отвличането си в продължение на повече от три години той е бил пленник на терористите. Преживял е ада.

"Бяхме десет отвлечени и около 300 муджахедини. В началото на агонията ме питаха дали искам да ме застрелят или да ме заколят. Казах им, че избирам куршума... По-чисто е. Те обаче не искаха бързо да прекратят мъките ни. Измъчваха ни всекидневно. Късаха ми месо с клещи, кръвожадно ни пребиваха. Мен и моя колега Филип Вердон ни връзваха за едно дърво: връзваха ни очите и зареждаха оръжието. Не стреляха... Седем пъти така ме извеждаха на разстрел. Правеха това, за да ни подлудят. На краката си постоянно имахме вериги, на ръцете – белезници. Не спяхме...", описва Лазаревич.

Той особено е бил измъчван, защото в медиите се появи разказ, че е участвал във войните в Босна, Хърватия... Че е убивал мюсюлмани.

"Точно заради тези измислени истории, че съм участвал във войната в Босна, мен не искаха бързо да ме убият. С физически мъчения, тровиха ме, промиваха ми мозъка. Не знам откъде се появиха тези истории в медиите, а бих искал да знам. По време на войната в бивша Югославия бях през повечето време по работа в Бразилия. Никога не съм воювал, но муджахедините не повярваха", разказва Лазаревич.

С колегата си Филип Вердон, заедно с когото е бил отвлечен, Лазаревич е бил 15 месеца в плен. Тогава френската армия започва военна операция в Мали.

"Тогава като отмъщение муджахедините убиха Вердон. Моят ад продължи. В пустинята на ден ми даваха само по литър вода, живеех като животно и останах жив... Ухапа ме и скорпион, близо до сърцето, но оцелях", продължава разказа си Лазаревич.

В пустинята се е опитал да се самоубие. Бил е съвсем близо до смъртта. В подобни случаи хората казват, че са видели Бог или някой свой близък починал. Серж е видял и двамата.

"Даваха ми вода, пълна с тежки метали и ме облъчваха. Облъчването беше най-страшното, защото цялото ми тяло се изпържваше. Опитах да се самоубия, забивайки кол в корема си. Изпаднах в безсъзнание. Видях Бог и баба си, която ми каза: "Трай, сине". Вярвам в Бог, видях го. Не вярвам в църквата, но в Бог – да. Бях от лявата му страна", казва Лазаревич.

Светозар Лазаревич е освободен след преговори от терористите от „Ал Кайда“ на 9 декември 2014 г. Не се знае колко е платило френското правителство на терористите за неговата свобода.

"През първия ден във Франция, след освобождаването, ме посрещна президентът Франсоа Оланд, червен килим, а още на другия ден ме изритаха. Никой не го беше грижа за мен. Две банки във Франция ми бяха изпразнили сметката. Фирмата, която имах във Франция, беше разпродадена, а колата ми беше продадена на търг. Същото беше станало и със сметките ми в Бразилия, където банкерът ми каза: „Мислехме, че си мъртъв“. Но аз не бях мъртъв. Банкерите продадоха живота ми", разказва Лазаревич. Той обяснява, че заради всичко това води няколко съдебни дела във Франция и Бразилия.

Огорчен е и от Сърбия. "Роден съм тук, в Белград. Искам Сърбия да ме признае за свой гражданин. Когато ме отвлякоха, Сърбия не направи нищо, за да ми помогне, но след всичко това можеше да направи някакъв жест на добра воля. Да покажат, че се грижат за своите граждани. Каквото и да е...", казва Лазаревич. Той не е решил дали ще съди някого заради измислената история, че е шпионин.

От последиците от мъченията и тровенето не успява да се върне към нормалния живот. "Трябваха ми 9 месеца да приема, че съм клинично мъртъв. Температурата на тялото ми е 31 градуса. И на лекарите не им е ясно какво се случва с моя метаболизъм. Това, което ми се случва след мъченията, тровенето и облъчването в лагерите на „Ал Кайда“, просто нямам обяснение. Не знам как съм жив. И лекарите не знаят как. Но аз съм жив", казва Светозар Лазаревич.