Ще има ли социални промени след "Панамските документи"?

Теорията, че изтичането на информация е ефективна форма на социален протест, е поставена на изпитание както никога досега. То може да доведе до най-голямата криза на капитализма досега.

От активистка гледна точка значението на "Панамските документи" отива далеч отвъд потвърждаването на това, което 99-те процента отдавна подозираха. Да, това гигантско изтичане на информация дава повече необорими доказателства от всякога, че мнозина сред световния политически елит - Единия процент - вероятно заслужават да са в затвора (докато изплащат просрочените си данъци), а не да управляват света ни.

Това обаче не е изненадваща новина за много хора. Истинското значение на "Панамските документи" е какво означава масовото изтичане на информация за възможността за социална промяна, пише Майка Уайт, съосновател на "Occupy" в "Гардиън".

"Панамските документи" са навършването на пълнолетие на "лийктивизма". Това е активистката теория, поддържана от "Уикилийкс", че оповестяването на вярна информация е ефикасна форма на социален протест. Това, разбира се, не е нова идея - "ще познаете истината и истината ще ви направи свободни" (Йоан 8:23) - но с възхода на световни активисти-разобличители като Джулиан Асандж, Челси Манинг и Едуард Сноудън "лийкването" се превърна във все по-популярна тактика на съвременен активизъм.

Това е уникална възможност да се изпита ефикасността на лийктивизма. Може да се каже, че "Панамските документи" са съвършеното лийкване. На първо място, обемът е великолепен: документация от над 40 години, 11,5 милиона файла и 2,6 терабайта данни от четвъртата по големина офшорна юридическа фирма в света. Второ, "Панамските документи" са подложени на дисекция чрез безпрецедентно сътрудничество между стотици силно надеждни международни журналисти, които работят тайно от година. Това е глобалното професионализиране на лийктивизма. С дните на аматьорщината на "Уикилийкс" е свършено.

И така, ще доведат ли "Панамските документи" до положителни социални промени?

Ясно е, че имат потенциала да вдъхновят улични протести. В Исландия премиерът Сигмундур Давид Гунлаугсон, който заедно с жена си бе замесен в документите, вече бе принуден да подаде оставка, след като над 10 000 гневни протестиращи се събраха пред парламента.

А като се има предвид, че документите съдържат информация за 143 политици, включително руския президент, пакистанския премиер, украинския президент, аржентинския президент, саудитския крал, шестима членове на британската Камара на лордовете, осем семейства, свързани с върховния управляващ орган в Китай, и десетки бразилци, има причина да се смята, че масовите демонстрации ще обхванат още много страни.

Непосредствената последица от "Панамските документи" може да е дестабилизиращото въздействие, което оказва на правителства из цял свят. Много от най-могъщите лидери може да изгубят легитимността си в близките дни. Както се изрази Рана Фурухар в редакционна статия в сп. "Тайм", "Панамските документи може да предизвикат най-тежката криза на капитализма".

Има обаче фундаментална разлика между криза и социална промяна. Кризата в крайна сметка изглежда е присъща част от естеството на капитализма. Оставките на шепа политици може да освободят малко пара, но не решават същинския проблем: светът ни се управлява лошо от лицемерния Един процент.

Така че нека се позамислим за миг по-критично, преди да хукнем да се присъединим към хора, който смята, че голямо изтичане на информация и големи протести непременно ще доведат до голяма промяна.

Все пак не трябва ли да сме преситени или поне мъничко скептични към потенциала на лийктивизма да промени света? Не сме ли виждали как огромни изтичания на информация от "Уикилийкс" и Едуард Сноудън минават и заминават, без да променят статуквото? Не сме ли наблюдавали как богатите и могъщите запазват местата си, след като протестиращите в 82 страни окупираха финансови квартали през 2011 г. с искането "извадете парите от политиката"? Да, да и да.

Подходящият урок, който да извлечем от тези минали провали, не е, че трябва да се откажем, или да спрем да протестираме, а че този път хората трябва да приложат сценария на активизма и протеста другояче. Ето как би могъл да изглежда.

Прекрасното при "Панамските документи" е, че изтичането показва пределно ясно, че хората във всяка страна са изправени пред един и същ глобализиран враг. Няма значение дали живеете във Великобритания, Бразилия, Русия или Пакистан. Истината е, че свръхбогатите ползват богатствата си, за да запазят контрол над властта, като същевременно се крият от инкасатора.

Фундаменталният проблем, който "Панамските документи" изкарват наяве, е въпрос на глобално управление: на власт са неподходящите хора. Единственият начин, по който 99-те процента ще решат този по-съществен проблем, е да възникне социално движение, което е готово да ползва протестите за спечелване на избори в множество страни, за да вземе властта и да управлява света. Оповестяването на "Панамските документи" ще е успех, ако ни придвижи поне една стъпка по-близо до постигането на тази висша цел.
 

/БТА/