От първо лице за Ница: Хората летяха като кегли!

"Променадата беше пълна с хора... В далечината чух шум, писъци. Първата ми мисъл беше, че някой е решил да прави заря, но не е успял. И само за части от секундата видях един бял камион, хвърчащ с бясна скорост, за да покоси колкото се може повече хора. Видях как тела летят като кегли за боулинг по пътя му. Чух крясъци, които никога няма да мога да забравя..."

С тези думи журналистът Дамиен Алманд разказва в Medium, цитаран от Le Monde, за кървавата атака в Ница, при която загинаха най-малко 84 души.

Много свидетели разказват за шокиращата гледка на тела, които лежат на земята. Връщайки се на мястото, Дамиен Алманд описва ада.

"Тела на всеки пет метра, безжизнени... Кръв, стонове... Хората от плажа бяха първи на мястото. Донесоха вода за ранените и сложиха кърпи на тези, за които вече нямаше надежда. Спрях на улицата и осъзнах колко голяма е трагедията", пише още журналистът.

40-годишната Мелина Макри била на плажа близо до Английската Алея. Намерила убежище в стария град, разказва тя пред Le Monde.

"Видяхме хора, които тичат по плажа в посока на стария град. Викаха: "Изстрели, бягайте!". Тогава започнахме да тичаме и ние, без да знаем точно защо. Настъпи невероятна паника... Опитахме се да влезем в един хотел, но той беше затворил врати, а вътре имаше хора, които бяха намерили убежище. Така продължихме да тичаме до стария град, където един мъж ни отвори един хангар да се скрием. Бяхме около 150 и останахме там час и половина".

"Тичахме хванати за ръка, за да не се загубим", разказва Шарлен Камен, която е била заедно със своя приятел. - "Намерихме убежище в един ресторант, хората се опитваха да се скрият в тоалетните, кухните. Изключихме лампите", допълва тя.

27-годишната Емили Блен също разказва за преживяното по време на атаката: "Навехнала бях коляното си, но в тези моменти инстинктът за самосъхранение надделява и тичаш, въпреки болката".

Емили допълва, че се е скрила в ресторант. Там е имало и бременна жена, почти в деветия месец, която е получила контракции.

"Извикахме помощ. Това отне известно време, но в крайна сметка, те отговориха", завършва Емили.