Майка Тереза – светицата на мизерията

Дребничка, облечена в сари със сини кантове, с набраздено от бръчки лица и с усмивка, тя се придвижва сред боледуващите и умиращите, с милувка тук, с лъжица храна там.

В продължение на половин век Майка Тереза отдаваше обич, подкрепа и достойнство на "нежеланите, необичаните и лишените от грижи" в своя дом в Колката и по други места в света, пише ДПА.

За мнозината, до чийто живот се е докоснала, Майка Тереза бе жива светица, далеч преди Ватикана да я признае за такава. "Най-самотните, най-окаяните и умиращите получаваха от нейните ръце утеха без снизхождение, основана на преклонението пред човека", заяви през 1979 г. Нобеловият комитет, когато я удостояваше с Нобеловата награда за мир.

Дълго е пътуването на Агнес Гонджа Бояджиу, родена на 26 август 1910 г. в Скопие в богато албанско семейство. Баща й умира, когато тя е на осем години, оставяйки семейството във финансови затруднения. До навършването на 12 години Агнес вече знае, че иска да служи на Бога и бедните. На осемнайсет се присъединява към Сестрите от Лорето - ирландска общност от монахини с мисии в Индия, - и приема името Тереза, по името на френската светица Тереза от Лизио.

През 1929 г. се премества от Дъблин в Индия, където преподава в девическо училище в Калкута (днес - Колката), управлявано от Лоретинския орден. По улиците извън стените на манастира тя всекидневно вижда болни и мизерстващи хора, които няма къде да отидат и няма кой да се грижи за тях.

През 1946 г. по време на пътуване с влак за ежегодното си усамотение в планинския град Дарждилинг Майка Тереза чува гласа на Бога, която я приканва да се възсъедини с Исус, като помага на бедните и разпространява любовта му. Ватикана й разрешава да напусне ордена и през 1947 г. тя основава първото си училище в копторите в Колката.

През 1950 г. Майка Тереза получава разрешение да открие свой орден в Колката - Мисионерки на милосърдието - със задачата да полага грижи за онези, които са лишени от грижи. Днес орденът обединява 4500 членове и има обиталища за бездомни в 133 държави.

Тереза събира от улиците болни, отчаяни, бедстващи хора от всички религии и ги настанява в Нирмал Хридай (дом на чистото сърце) - нейния дом за умиращи, на които вдъхва достойнство в смъртта. Монахините от нейния орден, облечени в бели сари със сини кантове, прибират от улиците изоставени деца, почистват раните на прокажените и се грижат за умствено болните. Майка Тереза е строила приюти за бедни в Ню Йорк, помагала е на гладуващи в Етиопия и на пострадали от земетресение в Армения.

Ватикана я призна за светица, след като обвърза две "чудеса" с отправени към нея молитви - изцеляването на индийка от тумор в стомаха през 1998 г. и оздравяването на бразилец с няколко тумора в мозъка 10 години по-късно.

"Ниска на ръст, с твърда като скала вяра, Майка Тереза от Калкута бе отдадена на мисията да провъзгласява безмерната любов на Бога към човечеството и особено към най-бедните от бедните" казва за нея Ватикана.

Към нея бяха отправяни доста основателни критики: за липса на медицински грижи в домовете за умиращи, за религиозен фундаментализъм, за покръстване на умиращи без допитване до тях, за приемане на пари от диктатори и за финансови нередности при разрастването на нейния орден.

Но за повечето хора, особено в Индия, където тя бе избрала да живее и работи, Майка Тереза бе обичана и почитана. Наричана бе "Ангел на бедните" и "Светица на мизерията" заради своята безкористна саможертва.

Когато получаваше Нобеловата награда, тя отказа банкета и даде парите - около 7000 долара - за рождественско тържество за 2000 бедни. Парите от Нобеловата награда (192 хил. долара) тя внесе в своите благотворителни дейности.

През 1949 г. тя придобива индийско гражданство, но продължава да настоява, че принадлежи на хората от целия свят. Тя е усвоила езиците хинди и бенгали, които се говорят в Индия.

Частни писма, публикувани след смъртта й, показват, че през последните 50 години от живота си е изпитвала сериозни съмнения във вярата си. Но това признание не намали акредитивите й за святост в очите на Ватикана. Настойчивостта в нейното служене въпреки тази "духовна мрачина" е "героична" и "доста изключителна", казва в интервю за католическия уебсайт "Crux" по-рано този месец отец Брайън Колодейчук, свещеникът, работел по процедурата за канонизирането на Майка Тереза.

Когато Майка Тереза почина на 5 септември 1997 г. на 87-годишна възраст, тя бе удостоена от индийското правителство с погребение с държавни почести и погребана в Къщата на майката в Мисионерките на милосърдието в Колката. Днес това е място за поклонения на нейни последователи.

Нейната малка стая на първия етаж, запазена каквато е била, показва аскетичния й живот сред страданието - трънен венец над скромното походно легло, изображение на Христос и надпис "Моето призвание е любовта".
 

(БТА)