Ултиматумът на Путин срещу бъдещия президент на САЩ

Следващата администрация на САЩ ще наследи най-лошите отношения с Русия откакто Роналд Рейгън нарече Съветския съюз империя на злото. Съдейки по списъка с искания, които президентът Владимир Путин представи, дори на сравнително приятелски настроения към Путин Доналд Тръмп ще му е доста трудно да ги удовлетвори, коментира Леонид Бершидски за BloombergView.

Путин отправи посланието си към бъдещия президент на САЩ точно когато Държавният департамент на САЩ съобщи, че прекратява преговорите си с Русия по спирането на огъня в Сирия, а подкрепяните от Русия сирийски части тръгнаха да завземат още по-голяма част от Алепо. В проектозакон, представен пред парламента, Путин заплаши да сложи край на съвместната програма за разоръжаване между САЩ и Русия, в която излишният плутоний, с който могат да се правят оръжия, се превръща в гориво. Ходът ще бъде направен, ако САЩ не задоволи някои условия, сред които:
 
- връщане на инфраструктурата и намаляване на служителите на НАТО до нивата им от септември 2000 г.

- отмяна на „закона Магнитски“, който налага санкции върху руски представители, които нарушават правата на човека;

- отмяна на всички американски санкции срещу руски лица и компании;

- компенсация на руснаците за вредите, нанесени от санкциите на САЩ и от руските „принудителни контрасанкции“;

- представяне на „ясен план за необратимо унищожаване“ на излишния плутоний на САЩ.

По същия начин Путин можеше просто да каже, че програмата ще бъде възстановена, когато адът замръзне, пише Бершидски. „Той поиска твърде малко“, пише саркастично във Facebook Леонид Волков, политик и противник на Путин. „Той трябваше да си поиска Аляска обратно, вечна младост, Илон Мъск и билет до Дисниленд“.

Дори ако американската администрация бе неочаквано подготвена да премахне санкции, наложени в отговор на руската агресия в Украйна, дори президентът Доналд Тръмп не би се съгласил на унизителното и нелогично искане за компенсации – особено заради злостното решение на Русия да забрани вноса на хранителни продукти от Запада, ход, от който пострадаха основно местните потребители. Ограниченията на НАТО също няма как да се случат.

Сделката с плутония бе до голяма степен символична и така или иначе бе почти пропаднала. В нея бяха включени по само 34 тона плутоний за всяка страна, което е доста малък дял от ядрения арсенал и на двете държави. Администрацията на Обама сложи своята част от програмата в „процес на изчакване“ през 2014 г. след серия от разногласия по въпроси като как да бъде унищожен плутоният или високата цена за превръщането му в гориво за ядрени централни. Ходът сигнализира, че САЩ са готови за отказ на Русия също да изпълни своята част от сделката.

Изборът на Путин явно цели да напомни на света, че Русия остава ядрена сила с излишен плутоний за разлика от повечето страни в съседство. Украинският президент Петро Порошенко вероятно горчиво съжалява, че страната му се отказа от ядрения си арсенал в средата на 90-те години в замяна на сега безполезната гаранция от Русия, САЩ и Обединеното кралство, че няма да бъде нападната. Порошенко иска да убеди Вашингтон, че Украйна заслужава смъртоносни американски оръжия, след като бе подлъгана да се откаже от мощната си възпираща възможност, която иначе вероятно би продължавала да пази и през 2014 г., допълва Бершидски.

Посланието на Путин е, че Русия ще започне да действа като равна, независимо дали САЩ искат да я третират като такава. Това е напомняне на президентските кандидати, че омиротворяването на Русия ще си има цена и че отправната точка на Русия във всички преговори ще бъде арогантно висока. Тъй като е малко вероятно сегашната администрация на САЩ да засили военните си действия в Сирия, Русия ще направи всичко възможно, за да се увери, че силите на президента Башар Асад ще спечелят решителна победа над Алепо, преди следващият президент на САЩ да положи клетвата си. Решението на САЩ да се оттеглят от преговорите не означава много за Путин, който и без това по-скоро се опитваше да спечели време.

Путин знае, че воюващата му позиция ще излезе скъпа. В началото на октомври финансовото министерство предложи засилване на класифицираната част на бюджета – която включва военни разходи и такива за отбрана, с около 680 млрд. рубли (10,9 млрд. долара), ход, който ще изисква намаляването на други разходи и увеличаване на дефицита.

Трудно е да очакваме, че Барак Обама може и да отговори сериозно на исканията на Путин. Следващият президент на САЩ обаче ще трябва да реши какво да прави с непримиримата Русия. Една от опциите е да засили санкциите и да изчака икономиката да отслабне, за да подкопае позицията на Кремъл. Такъв подход обаче може да има незабавни и непредвидими последствия за Близкия изток и други места, завършва Бершидски.

Още анализи четете в Investor.bg