Земята на детството: Игри по време на война

Детството на цяло едно поколение минава под знака на войната в Сирия, но усилията на доброволци в контролиран от бунтовниците регион позволява на малчуганите да правят точно това, което трябва – да играят.

"Майка ми не ми позволява да си играя по улиците с децата на съседите, но когато разбра, че тук сме под земята, ми позволява да идвам", разказва едно 10-годишно момче от Сирия.

Той си играе с приятелите си в подземни тунели, част от цяла площадка, където са в относителна безопасност от бомбите, които се взривяват.

"Земята на детството" е скрита в контролиран от бунтовниците регион на разпокъсаната от война Сирия.

Всъщност площадката е изработена от доброволци, начело на които е бивш студент по архитектура. Благодарение на техния труд децата могат да играят, а родителите им са относително спокойни за тяхната безопасност.

В началото на тунелите има дори цяла етажерка с коли играчки. Има сглобяема къщичка за игра, люлки и всичко, което може да се намери на площадка за игра. Просто тази е под земята.

В един ъгъл доброволци правят сладки изкушения за децата, а на друго място пък има декорирана стена с цветни картини. На тях има само цветя и дървета, което е болезнено припомняне, че на повърхността не е безопасно за тези деца.

"Идвам тук с приятелите си, защото това е последният увеселителен парк, който работи. Онзи, в който ходехме, беше атакуван и вече на работи", споделя момиченце пред работници на UNICEF.

Друго дете, 7-годишната Маса, пътува от близък град, за да си играе в безопасност, разказва "Independent".

"Не ме е страх от бомбардировки", защото баща ми ми каза, че сме в нещо като мазе", обяснява момиченцето.

Повече от 200 деца посещават игрището всеки ден, докато в друга обсадена зона взимат пример от тях, но са вкарали под земята училище. Така 50 момичета не прекъсват образованието си заради войната.

Ясийн, дизайнерът на "Земята на детството", споделя че тунелите са изкопани изцяло от доброволци, а играчките също са дарени от тях.

"Искахме да превърнем тунелите от място, свързани с атаки, страх и ужаси, в едно забавно място, което привлича децата", споделя той.

Преди да се завърне към призванието си, Ясийн е бил фотожурналист. Документирал е войната, но наскоро се е отказал. Искал е да използва образованието си, за да донесе радост на децата.