Все по-скъпо, все по-трудно - оцеляване по руски

Руснаците са свикнали да бъдат бедни. Затова и не се бунтуват. Те дори не разбраха как отново бяха ограбени от управляващите. Но докато в хладилника има храна, всичко е наред. Дойче веле публикува коментар на политолога Иван Преображенский.

В Русия засега не се очертава подобрение на икономическата ситуация. Дори и "щатният оптимист" - вицепремиерът Игор Шувалов, който сега трябва да "опипва дъното" вместо арестувания министър на икономиката Алексей Улюкаев и да доказва, че то вече е достигнато, излъчва неувереност, когато твърди, че "намаляването на доходите на населението е приключило". Краят на годината наближава и вече е ясно, че потребителската инфлация ще се окаже значително по-висока от предварителните прогнози. Доходите на домакинствата намаляват. Намалява и броят на доларовите милионери в страната.

Все по-скъпо, все по-трудно

Основният източник на допълнителни приходи в руския държавен бюджет през 2016 година беше т.нар. обикновен руснак. Държавата така умело му бръкна в джоба, че той първоначално изобщо не се усети, че го обират.

В Русия все още се водят разговори за въвеждането на прогресивен данък на доходите на физическите лица, който ще засегне силно т.нар. средна класа. Същевременно цените за градския транспорт растат навсякъде. Пък и не само те. И ако може да се каже, че хората в Санкт Петербург протестират - макар и вяло, то в повечето останали градове, включително и в Москва, руснаците си мълчат.

Апропо столицата. Засега нищо не може да я извади от социалната летаргия, в която е изпаднала: нито неочакваната забрана на дейността на фирмите, които се занимават с т.нар. маршрутки, нито повишаването на цените за паркиране в центъра на града до 200 рубли.

Растат и акцизите за алкохол, бензин и тютюневи изделия, но руснаците все така продължават да не забелязват как всеки ден им бъркат в портмонето. Те са готови да излязат на протест (при това не всички), само когато не им изплащат заплатите - както направиха преди няколко месеца учителите от Забайкалския край

Последното мащабно нововъведение в Русия бе намаляването на температурата на топлата вода в жилищните кооперации с цели 10 градуса. И няма как хората в ЕС да разберат, че това ще засегне мнозинството от руското население. Това може да го проумее само постсъветският човек. Та нали Русия получи като наследство от СССР централно водоснабдяване и парно!

Сега властите твърдят, че с понижаването на температурата на топлата вода ще паднат и цените на общинските услуги. Само че ние отлично знаем, че в Русия понижаването на цените на суровините много рядко води до снижаване на стойността на крайния продукт. А това означава, че най-вероятно руснаците ще получават услуги с по-ниско качество за същите пари. Тоест смело можем да кажем, че става дума за покачване, а не за понижаване на цените.

Както изглежда, в Русия има достатъчно поводи за протести, само че руснаците мълчат. Дори социолозите свидетелстват, че поддръжката за властта постоянно расте. Но на какво се дължи това?

За този феномен има няколко причини. Първо: руснаците имат съвсем различно отношение към бедността и към социалните явления. Много често за средния руснак е по-важно неговият телевизор, диван или автомобил да "не е по-лош от този на другите хора". И въпросът не е в това да се прекачи от "Мерцедес" на "Волга", а в това всичките му съседи и колеги да карат "Жигули". Поради това за мнозина понижаването на жизнения стандарт в страната не представлява проблем - стига то да засяга всички.

Второ: през последните две години руснаците просто пак приключиха на модус "обедняване" - както през 1990-те години, когато след разпадането на СССР жизненият стандарт стремително се понижи. И днес хората мълчат и просто се приспособяват към случващото се. Не му се опълчват.

Важното е да има какво да ядеш

Допреди година изглеждаше така, сякаш руснаците са готови да пестят например от храна, за да могат спонтанно да отидат на кино, на ресторант или да заминат на почивка. Сега обаче те постепенно се превръщат в ревностни стопани, за които редовното и разнообразно хранене е по-важно от кино и театър. Но и как да е иначе! С привикването към бедността на преден план излизат съвсем други приоритети. Важна е евтинията, а не качеството. И тънката сметка вместо спонтанното решение.

Можем да наречем това "модел за оцеляване". В рамките на този модел на поведение руското общество може да преживее още минимум 3 до 5 години. Едно е ясно: той ще е ефикасен дотогава, докато преразпределението на домакинските разходи ще позволява на руснаците да си плащат сметките за вода, парно, ток и да си купуват минималното количество продукти.