Втвърдяване на позициите: НАТО и Русия демонстрират мощ

Силното охлаждане на отношенията между Запада и Русия след 2014 г., главно във връзка с Украйна, беше белязано от втвърдяване на позициите на НАТО към Москва през тази година. Докато преди анексирането на Крим от Русия и кампанията й в подкрепа на проруските сепаратисти в Източна Украйна на преден план бяха диалогът и сътрудничеството с Москва, сега и двете страни започнаха да демонстрират военна мощ и да се обвиняват взаимно в дрънкане на оръжие и провокации, пише БТА.

Първият решителен отговор на действията на Русия бе даден по време на срещата на върха на НАТО в Уелс през 2014 г., когато съюзниците решиха да възприемат твърд подход и политика на възпиране, включваща повече учения с отбранителен характер.

На 31 март т.г. главнокомандващият силите на НАТО и САЩ в Европа генерал Филип Брийдлав обяви, цитиран от Франс прес, че алиансът и Вашингтон променят отбранителната си политика в Източна Европа "от успокоение към възпираща сила" в отговор на "една възраждаща се и агресивна Русия". Ден по-рано Пентагонът съобщи, че от 2017 г. САЩ ще разположат в Източна Европа бронетанкова бригада с численост от около 4200 военнослужещи в рамките на мисията на НАТО "Атлантическа решимост".

Това решение беше първият знак за втвърдяване на позицията на алианса към Москва и това пролича най-силно на срещата на върха на НАТО във Варшава през юни.

Тогава съюзниците единодушно приеха политиката на възпиране чрез сплашване и дадоха старт на безпрецедентно след Студената война засилване на военното присъствие по източния фланг на НАТО.

Тези действия бяха предприети най-вече по искане на страните членки от бившия съветски блок - балтийските държави и Полша - притеснени от украинската криза и нарастващия военен потенциал на Русия на границите им. Във Варшава 28-те лидери дадоха зелена светлина за разполагането догодина на четири многонационални батальона с обща численост около 4000 военни на ротационен принцип в Литва, Латвия, Естония и Полша.

За да се успокоят и защитят съюзниците, разтревожени от засиленото военно присъствие на Москва в Черно море, бе решено и разполагането на командвана от Румъния многонационална бригада. Както отбелязаха наблюдателите, това беше безпрецедентно предизвикателство към Москва от времето на Студената война.

Макар съюзниците да демонстрираха единство и решителност пред лицето на все по-предизвикателното поведение на Русия, под повърхността тлееха различия по въпроса за това кой е най-добрият подход към огромния съсед, писа ДПА в обобщение за срещата във Варшава. Докато страни като Латвия, виждащи реална заплаха от Москва, радостно приветстваха втвърдяването на тона, други като Франция и Германия призоваха за сдържаност поради опасения, че напрежението ще прерасне във военни инциденти. Френският президент Франсоа Оланд заяви, че за страната му Русия не е враг, нито заплаха, а германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер предупреди, че това, което НАТО не трябва да прави в момента, е да "ескалира напрежението с дрънкане на оръжие и бойни лозунги." Унгарският външен министър Петер Сиярто беше още по-категоричен, заявявайки, че е нереалистично да се мисли, че Русия би нападнала някоя страна от НАТО.

Уверения, че НАТО не вижда надвиснала заплаха от Русия над който и да е от съюзниците, неколкократно даде и самият шеф на Алианса Йенс Столтенберг. А председателят на Военния комитет на НАТО генерал Петър Павел смята, че въпросът за руска агресия изобщо не стои и че разполагането на четирите батальона на Източния фланг ще бъде по-скоро политически възпиращ фактор, отколкото военен.

В крайна сметка компромисът в позицията към Русия бе намерен във формулата "единство и твърдост в отстояването на ценностите на алианса и възстановяване на диалога с Русия".

Подновяването на контактите между алианса и Москва, прекъснати от две години, намери практически израз в две срещи на Съвета НАТО-Русия. Съветът не се беше събирал от юни 2014 г., когато рязко се изостри ситуацията в Донбас, но още през април същата година НАТО бе прекратила всякакво практическо сътрудничество с Русия в знак на протест срещу анексирането на Крим от Москва.

Първата среща на Съвета, състояла се през април по инициатива на алианса, очаквано демонстрира, че НАТО и Русия продължават да имат дълбоки разногласия по въпроса за Украйна. Все пак страните установиха, че имат интерес да оставят открити политическите и военните контакти за диалог и за повече прозрачност във военните учения. "Това не е завръщане към нормални отношения, но имаме нужда от диалог", резюмира говорителка на НАТО.

Разногласията по Украйна останаха и след второто заседание на Съвета, състоял се дни след срещата на върха на НАТО във Варшава, за чиито решения алиансът сметна за нормално да уведоми Москва.

Въпреки постоянните уверения на Столтенберг през цялата година, че НАТО не се стреми към конфронтация с Русия и не я смята за заплаха, а търси открит диалог и отношения с нея, Москва не престана да обвинява алианса в агресивни и враждебни намерения.

Русия продължи да увеличава военния си потенциал на западната граница, аргументирайки се със засилената интензивност на ученията на НАТО в района. През годината бяха сформирани три дивизии в западно направление и една - в централно.

В не едно и две интервюта и изказвания руският външен министър Сергей Лавров упрекваше НАТО, че раздува мита за "руската заплаха", за да оправдае съществуването си или че САЩ и алиансът изглежда съзнателно продължават да повишават напрежението чрез засилване на военното си присъствие и "провокационни" учения на източния фланг.

Уверения, че Русия не представлява заплаха за НАТО, дойдоха и от най-високо равнище. Русия не възнамерява да атакува когото и да било, това е смешно, глупаво и немислимо, заяви президентът Владимир Путин, цитиран от Ройтерс, в реч на заседание на Международния дискусионен клуб "Валдай" в Сочи в края на октомври.

В същото време Русия неколкократно през годината изрази и готовност да развива отношенията с НАТО, основани на взаимно уважение и равноправие, и да работи с алианса за противопоставяне на реални заплахи, най-голямата от които според Москва е тероризмът.

Идването в Белия дом на Доналд Тръмп, чиито позиции спрямо Русия и НАТО, поне по време на предизборната му кампания, бяха в разрез с някои виждания на алианса, може би ще разчупи настоящата рамка в отношенията, доколкото Вашингтон до голяма степен задава тона в политиката на 28-те. Трудно е да се прогнозира накъде ще тръгнат тези отношения, но във всички случаи нещата вече няма да са същите.

/БТА/