В селото на тотомилионерите... 5 години след печалбата

Преди пет години най-голямата в света лотария направи богати жителите на малкото испанско селце Содето. Как изглежда животът на тотомилионерите днес – прочетете в репортажа на Райнер Вандлер за Дойче веле.

Напразно ще търсите луксозни автомобили или вили в Содето - селото с 250 души жители, които преди 5 години спечелиха над 100 милиона евро от испанската коледна лотария "Ел Гордо".

"Ако в града спечелят от лотарията, инвестират печалбата в големи жилища, автомобили, яхти. Тук на село е по-различно", казва Рамон Пабан. 23-годишният жител на селото пие сутрешното си кафе в кръчмата в центъра на Содето. От 2011 година то е известно като "селото на милионерите". "Ел Гордо" е най-голямата печалба в коледното теглене на числата  от испанската лотария.

Луксозен "хотел" за телета и свине

Всяко едно семейство в Содето е попълнило най-малко по един фиш и е спечелило минимум 100 000 евро.

Рамон Пабан не издава колко точно е спечелило неговото семейство, което се занимава с животновъдство. "Инвестирахме печалбата в нашата ферма", споделя той.

Баща му успял да изплати дълговете към банката и да изгради огромно хале, в което отглеждат 2 000 прасета и 80 телета. "Един вид луксозен хотел за добитък", усмихва се Рамон. Неговото семейство купува животните от големите ферми, угоява ги и ги препродава. Преди семейството е отглеждало само царевица. И това е всичко, което се е променило след голямата печалба от лотарията.

Роза Понс също си спомня онзи 22 декември през 2011 година, когато бил изтеглен нейният номер. "Нашето местно дружество на домакините продаваше билетите. Спомням си как, докато празнувахме печалбата на площада, председателят на дружеството, което стопанисва напоителните системи, заяви, че вече можем да си покриваме вноските за новата инсталация - компютъризирана система за напояване на обработваемите площи. Около нея всички селски стопани бяха силно задлъжнели. И то по времето на икономическата криза", казва 57-годишната социална работничка.

През нощта на 22 декември 2011 година в Содето настъпва пълен хаос: телевизионни екипи и журналисти обсаждат цялото село. "Тук на село звъниш на съседите и просто влизаш у тях. Ние никога не заключваме вратите. Но навремето ни обсадиха дистрибутори на различни фирми, за да ни предлагат стоките си. Така започнахме да се заключваме", спомня си Роза Понс. Това обаче бързо е забравено и днес ключовете отново са от външната страна на входните врати.

"Някои си позволихме и мъничко лукс", продължава тя. "С една приятелка обиколихме с круизен кораб норвежкото крайбрежие. Други пък си купиха нови мебели или си ремонтираха къщите. По-рано си купувахме най-евтините канапета, а сега си избираме само най-доброто. Малко по-голям автомобил или телевизор, малко по-скъпи играчки за внуците. Това се малките радости, които хората в Содето си позволяват благодарение на печалбата от лотарията", споделя Понс.

Перспективи за младите

"С новата напоителна система сега прибираме по две реколти", казва Луис Санчес. Преди той е играл футбол в трета испанска лига, а сега отглежда ечемик и царевица. Той също е инвестирал печалбата от 200 хиляди евро в собствената ферма. "Човек се чувства много добре, когато няма дългове. Освен това подпомогнах двете си дъщери. Едната от двете остана в селото и се омъжи за местен фермер. Без печалбата от лотарията и двете щяха да заминат нанякъде. А сега младите хора в селото отново виждат перспектива", казва Санчес. И особено сега, когато безработицата в Испания е висока, една ферма без дългове представлява добра възможност.

В другия край на селото се издига цяла редица от нови къщи. Хората на мегдана ги наричат "Содето Бевърли". 26-годишният кмет Габриел Панета е доволен. "Тук младите хора си изградиха свои домове. Без печалбата от лотарията това нямаше да бъде възможно. По-рано всички младежи заминаваха за Сарагоса и по-далеч, за да си търсят работа. А сега за първи път от 20 години в селото отново растат малки деца", казва гордо той.

Само един човек в селото не е спечелил от лотарията. Костис Мицотакис навремето не си купил фиш. Сдружението на домакините просто не му позвънило, защото живеел в отдалечена къща извън селото. Мицотакис е кинорежисьор и в момента работи върху филм за Содето и печалбата от лотарията.

"Печалбата промени хората"

"Като страничен човек възприемам много неща, на които местните жители на обръщат внимание", казва той. Мицотакис описва хората в Содето като "здраво стъпили на земята". "Манталитетът им обаче се промени - преди печалбата хората тук деляха всичко, а сега го делят на мое и твое. По-рано фермерите, които имаха по-големи трактори, ги даваха под наем на съседите. И това свърши - нали сега всеки може да си купи трактор", споделя той.

Костис Мицотакис твърди, че Содето е възникнало през 1950-те години в резултат на тогавашната заселническа политика на режима на Франко. "Тук има две типа заселници. Едните са преселници от Пиренеите, изселени заради строящ се голям язовир. Те са имали добитък и пари. Втората група са били бедни селски стопани, които са си изкарвали прехраната с тежък труд. След печалбата от лотарията тази разлика вече не съществува. Сега всички са еднакво богати и това дразни някои", казва той.

Костис Мицотакис отдавна не съжалява, че навремето не си е купил билет от лотарията. Дори не е сигурен, дали би си купил, ако му бяха предложили. "Никога не съм играл на тото. Аз не съм испанец и не мога да проумея тяхното въодушевление от хазарта", казва той. Не си е купил фиш и за тазгодишното теглене.