"Файненшъл таймс": Борба в Кремъл за приемник на Путин

Руският опозиционен политики Алексей Навални се озова там, откъдето тръгна, пише британският в. "Файненшъл таймс". Опозиционерът, освободен в понеделник, след като прекара 15 дни в затвора за организирането миналия месец на големи антиправителствени протести, се надява, че инерцията от тези протести ще увеличи шансовете му като конкурент на Владимир Путин на следващите президентски избори.

В Кремъл обаче гледат под друг ъгъл на вероятността Навални да събуди обикновено апатичните избиратели и да се превърне в реално предизвикателство за Путин. Източник, познаващ добре президента, казва за вестника, че опасността идва не от Навални, а отвътре.

Повече от 17 години след като Путин стана президент, изградената от него авторитарна система показва признаци за вътрешна корозия. Не се очаква амбициите на Навални да попречат на преизбирането на Путин, но неяснотата какво ще последва поражда амбиции сред влиятелни личности в Кремъл и не само там, отбелязва "Файненшъл таймс".

Путин си остава върховният арбитър в руската политика. Приобщавайки елитите - от службите за сигурност до бизнеса и от целия политически спектър - от националисти до социалдемократи - все още популярният лидер (подкрепата за него в допитванията надхвърля 80 процента) блокира появата на каквато и да било конкуренция. В края на евентуалния си следващ мандат Путин ще е на 71 години, а план за приемственост няма, пише изданието.

Засега нещата са стабилни, понеже всички знаем, че той ще се кандидатира за нов мандат и, разбира се, ще спечели. Но има и нестабилност, тъй като всичко зависи от него, казва бивш висш служител с близки връзки в управлението.

Източникът, който добре познава Путин, казва, че или приемникът му трябва да бъде специално подготвен, или президентът трябва да постъпи "по елциновски" - да тества потенциалните си приемници като премиери, както предшественикът му Елцин постъпи с Путин през 1999 г.

Сегашният премиер Дмитрий Медведев от години е надежден съдружник на Путин и се смята, че е получил обещание от президента да остане на поста си до 2018 г.

Положението му обаче изглежда се разклати, след като Навални свика мартенския протест чрез видео в интернет, в което обвини Медведев, че е създал корумпирана империя за недвижими имоти. Премиерът отрече обвиненията, но фокусирането на вниманието върху него увеличава вероятността той да трябва да си иде, казва цитираната от "Файненшъл таймс" анализаторка Татяна Становая от московския мозъчен тръст Център за политически технологии.

Като потенциални наследници на Медведев се коментират назначеният преди година шеф на президентската администрация Сергей Кириенко и настоящият министър на икономиката Максим Орешкин, чийто предшественик беше задържан по обвинения в корупция през ноември.

Путин обаче мисли по-перспективно. В последни две години той отстрани десетки кремълски помощници, членове на канцеларията си, висши служители по сигурността и регионални управници. Видни политически фигури бяха заменени с млади хора, които дължат на Путин кариерата си. Тези, които докажат лоялността и ефикасността си, могат да влязат в краткия списък на бъдещите приемници. Това е дългосрочен процес на проверка, казва източникът, познаващ добре президента.

Едно от следствията е засилване на борбите в режима, като някои представители на политически елит прокарват интересите си по-силово.

Тъй като ниските цени на петрола и рецесията в Русия доведоха до спад в бюджетните приходи, регионалните правителства стават по-непокорни. През януари губернаторите на икономически преуспяващите Татарстан и Калуга критикуваха федералното правителство, че отделя твърде много пари за по-бедните райони.

Един от крайните примери за търканията между приближени на Путин е севернокавказката република Чечения. Преговорите за продажбата на местния бизнес на "Роснефт" на регионалното правителство изправи нападателния изпълнителен директор на държавната петролна група срещу войнствения чеченски президент Рамзан Кадиров. Конфликтът се разрасна до такава степен, че трябваше да се разследва дали няма "чеченска връзка" при бомбената атака в метрото на Санкт Петербург миналия понеделник, когато загинаха 14 души.

Междувременно Вячеслав Володин, бивш съветник в Кремъл, а от миналата година - председател на Думата, се опитва да настрои долната камара в парламента против Кремъл. Володин, потенциален претендент за президентския пост, се опитва също да засили позициите си в Думата, съсредоточавайки в ръцете си повече контрол върху изготвянето на законопроекти, пише вестникът.

Прокремълските опозиционни партии също се опитват да си осигурят повече пространство. При представянето на годишния доклад на правителството на Медведев на 19 април комунистическата партия заплаши да напусне, ако премиерът не даде обяснения в отговор на обвиненията в корупция.

Това само по себе си показва как са се засилили позициите на Навални. Според социологическия център "Левада" общественото одобрение за него се е увеличило с 8 процентни пункта в сравнение с миналия месец, достигайки 55 процента, и е с 20 пункта повече, отколкото през 2012 г., когато той поведе уличните протести в Москва.
Хората, които казват, че биха гласували за него, са се увеличили от 10 процента миналия месец на 18 на сто.

Според анализаторката Татяна Становая обаче съществените политически промени са още далеч. Според нея те може да настъпят, когато се стигне до открит разрив между елитите.

През 2012 г. Алексей Кудрин, икономически съветник на Путин и бивш финансов министър, се появи на митинги на Навални и някои бизнес лидери подкрепиха опозицията. Тези протести завършиха с правителствени репресии, в резултат на които няколко активисти влязоха в затвора. Днес желанието за протест може би е в съвсем зачатъчна форма, а Навални да е твърде слаб да убеди членовете на политическия елит да се присъединят. Още много време е нужно за постепенно натрупване на недоволство, за да се повторят някогашните протести, казва Становая, цитирана от "Файненшъл таймс".

/БТА/