Британски издания: Реакцията vs. терора засилва влиянието му

Главна тема за британските вестници, съвсем естествено, е кървавият самоубийствен атентат в Манчестър, реакцията на правителството на Тереза Мей и уроците, които следват за обществото от несекващата терористична вълна. Един от най-известните автори на лондонския "Гардиън", Саймън Дженкинс, смята, че премиерката прекалено и излишно политизира атентата, с което се поставя в услуга на терористите.

Тереза Мей побърза да заеме централна роля, очевидно и с предизборни намерения, като лично оповестяваше една от друга по-твърди мерки, включително и въвеждането на най-високата степен на терористична заплаха и извеждане на армията по улиците. По този начин тя само нагнетява още повече страховете на обществото, вместо да внася успокоение, което е задачата й като национален лидер, пише авторът.

Към същия извод насочва и редакционната статия на вестника. В нея се посочва, че Тереза Мей правилно е прекратила, макар и временно, предизборната кампания в страната, където на 8 юни предстоят изключително важни парламентарни избори. Обаче тя очевидно използва ситуацията след терористичната атака, за да се явява по няколко пъти на ден по националния ефир в неприкрит опит да се самоизтъкне като силен лидер. А тези дни предстоят и серия от международни срещи на върха - първо на лидерите на НАТО, после на Г-7. На тях тя формално няма да води предизборна кампания, но ще дава интервюта за отбраната и за борбата срещу тероризма.

Но така не може да не остане горчивото усещане, че тя използва момент на национална криза за собствена изгода, пише "Гардиън". И пита дали Мей не можеше да следва добрата британска традиция в такива моменти да подава ръка на опозицията. И припомня как в подобен момент през 1996 г. тогавашният консервативен премиер Джон Мейджър е поканил своя политически опонент, лейбъристкия лидер Тони Блеър, да отидат заедно при съкрушените жителите на малкото шотландско селце Дънблейн, където въоръжен фанатик изби 16 малки деца в начално училище и техния учител.

Мей обаче отиде сама в Манчестър. Тя щеше много повече да се постави над партийните страсти и да се изяви като национален лидер, ако бе поканила със себе си и лидера на лейбъристите Джереми Корбин, посочва вестникът. Това е пропусната възможност. А сега имаме тежко въоръжени войници по улиците. Тероризмът изглежда война без край. През следващите дни най-вероятно ще ни засипят информации за арести, пише "Гардиън".

Политиците трябва да налагат сдържаност, а не да всяват страх. Истинското лидерство изисква обществото да бъде възпитавано, че борбата с тероризма в една демократична страна не е зрелищен спорт. Тя не се свежда само до налагане на все по-строги мерки за сигурност, до разпалване на атмосфера на отмъщение или до умишлено изграждане на имидж за "твърдост". В такава обстановка хората трябва да могат да изказват мнението си по въпросите на войната и мира, не само когато възникне такъв инцидент, а постоянно, заключава "Гардиън" в редакционната си статия.

Сходна позиция изразява и вестник "Индипендънт". Според британския ежедневник терористичните атаки се редуват все по-често, мерките срещу тях уж все повече се затягат, а у обществото остава чувство за безсилие.

Полицията и силите за сигурност в Манчестър демонстрираха бърза и професионална реакция, но е ясно, че саморадикализирали се единаци или малки групички от заговорници е страшно трудно да бъдат разкрити и обезвредени. При това положение на хората им писва от политици и контратерористични експерти, призоваващи хората да запазят спокойствие и да останат сплотени. Ефектът "дежа-вю" прави все по-трудно да повярваш в такива призиви.

Всъщност, отбелязва "Индипендънт", както сочат и наръчниците на терористите, които не са секретни, те желаят именно това: "военни" реакции, все "по-твърда ръка" в мерките за вътрешна сигурност, които изтощават страните, и отчуждаване на мюсюлманските общности в тях. Това отслабва техните врагове и създава уязвима публика, в която те могат да вербуват податливи на пропагандата им хора.

Всички тези ответни мерки провокират обществата да се обърнат срещу местните мюсюлмани, пораждат антимюсюлманска омраза, спъват процесите на интеграция и създават хаос. Всичко това са фактори и последици, които екстремистите експлоатират в усилията си да всяват паника и радикализират колкото се повече повече хора, посочва "Индипендънт".

На тяхната кауза служи и безкрайното медийно съсредоточаване върху атентатите и техните последици. Тероризмът е пропаганда. Той провокира прибързани ответни мерки, дори и когато те се изпълняват коректно.
Отвръщайки на тероризма с нелиберални и нехуманни реакции не само подкопава самите принципи, които ние се опитваме да защитаваме пред лицето на ислямския екстремизъм, но е и контрапродуктивно.

Терористите няма какво да загубят, а могат само да спечелят от този наш подход, а ние можем да спечелим малко и да загубим всичко: социалната си стабилност, солидарността в обществото, демокрацията и мира, заключава "Индипендънт".

/БТА/