Руснаците в Сърбия понасят загуби от фалита на "Алта банк“

Сутринта на 31 октомври Александра Якушева очакваше доставка за "Auditoria“ - книжарница, кафене и пространство за събития, което тя управлява в сръбската столица във връзка с планираното за същата вечер парти за Хелоуин.

Когато доставката пристигна, тя с изненада установи, че банковата ѝ карта не работи. Оказа се, че банката ѝ "Alta“ е преустановила дейността си напълно.

Персоналът на "Auditoria“ успя да събере достатъчно пари в брой, за да плати на доставчика, който отказваше да предаде стоката, преди да получи заплащане.

"Беше хаотично, а от дистанцията на времето – може би дори малко смешно“, сподели тя пред The Moscow Times, "но тогава изобщо не беше смешно.“

Якушева е една от хилядите руснаци, засегнати от фалита на банката – финансова институция, ползваща се с популярност сред многобройната руска емигрантска общност в тази балканска страна, преди Централната банка на Сърбия да я затвори в края на миналия месец.

"Руснаците използваха тази банка, тъй като нямаха друга възможност да открият сметка другаде“, обяснява Хелена Иванов, научен сътрудник в организацията "Henry Jackson Society“.

Много руснаци са държали там спестяванията на целия си живот, включително приходи от бизнеси, които са развивали в Сърбия, както и средства от продажбата на апартаменти в родината си.

Тъй като Alta не уведоми клиентите си за затварянето, новината се разпространи чрез Telegram и от уста на уста.

Auditoria бързо обяви в Instagram, че на партито за Хелоуин ще се приема само плащане в брой.

"Всички проявиха разбиране. Партито премина по-добре от очакваното, защото много от гостите дойдоха не само за да се забавляват, но и за да подкрепят нас, а и един друг", разказва Якушева.

Закриването на Alta се случи по-малко от седмица след като Сръбската прогресивна партия на Александър Вучич загуби парламентарните избори на 25 октомври от гражданското движение "Студентска листа“. С това приключи 14-годишно управление, белязано от тенденция към авторитаризъм.

Собственикът на банката Давор Мацура, ​​бизнесмен, близък до Сръбската прогресивна партия, беше арестуван по-рано този месец, след като по непотвърдени данни се е опитал да избяга в Москва.

Според документи, с които разполага сръбското разследващо издание KRIK, прокуратурата твърди, че в продължение на шест години Мацура е присвоил около 390 милиона евро. По-голямата част от тези средства са били отчетени като парични вноски от обменните бюра на Alta, които обаче никога не са стигали до банковото хранилище. Къде са отишли ​​парите, все още не е ясно. Мацура отрича да е извършил каквото и да е нарушение.

Иванова посочва, че случаят повдига въпроси относно това как Централната банка на Сърбия е проверила Мацура и доколко стриктно е упражнявала надзор над Alta.

"Основният въпрос всъщност е: как изобщо на този човек е било позволено да открие банка? Каква е отговорността на Националната банка на Сърбия в случая и кой ще понесе отговорност за това? И накрая - какво се е случило с тези пари? Съществували ли са изобщо? Преведени ли са някъде? Това са част от нещата, които хората в Сърбия биха искали да знаят", добавя тя.

В изказване пред "Informer TV“ на 3 ноември Вучич заяви, че се е срещал с Мацура едва три или четири пъти, и определи обстоятелствата като "странни“.

Той твърди, че повечето руснаци, които са се появили с твърдения, че са загубили пари при фалита на Alta, са подкрепяли студентското движение в Сърбия и са се противопоставяли както на него, така и на руския президент Владимир Путин.

В четвъртък Агенцията за застраховане на депозитите в Сърбия постигна споразумение с държавната банка „Пощанска штедионица“ (Poštanska štedionica) за изплащане на гарантирани депозити в размер до 50 000 евро на вложител, като конкретните дати за това все още не са обявени. Клиентите, чиито салда надхвърлят тази сума, трябва да предявят претенции за остатъка пред съда по несъстоятелността, без обаче да има гаранция, че средствата ще бъдат възстановени.

Националната банка на Сърбия (НБС) заяви, че обменният курс на динара е стабилен и че финансовата система на страната не е застрашена. Регулаторът отбеляза също, че следи пряко и непрекъснато дейността на "Пощанска штедионица“ и че предприетите мерки гарантират сигурността на трансакциите за гражданите и бизнеса. Според НБС банките оказват пълно съдействие.

Иванова заяви, че не очаква фалитът на Alta да засегне и други кредитни институции.

"Тази банка е твърде малка и незначителна, а банковата система е достатъчно ликвидна и защитена, така че в този смисъл няма опасения за възникване на по-мащабни проблеми“, каза тя.

Въпреки че в Alta "Аудитория“ е имала по-малко от 50 000 евро, бизнесът – кафене и книжарница - разчита изцяло на плащания с карти. Затова основната грижа на Якушева е била да намери друга банка, чрез която да може отново да приема плащания с карти и да се разплаща с доставчиците си.

"За една фирма наличието на активна банкова сметка е необходимост. Без нея не може да се работи“, сподели тя.

След затварянето на Alta руски граждани се редят на опашки пред банкови клонове в цяла Сърбия, търсейки банка, която да ги приеме като клиенти. Често обаче им отказват.

Много от руските клиенти на Alta се обърнаха към групи в Telegram, като например "Chat Alta Kriza“ ("Чат за кризата в Алта“), търсейки съвети. Друга група, "Volna Serbia“, беше създадена за хора, които са имали над 50 000 евро в Alta. В момента тя наброява повече от 1700 членове.

Александър Гитович, руски емигрант, който управлява PR агенция в Белград, е държал всичките си бизнес и лични спестявания в Alta. Той се е опитал да открие нови сметки в банките OTP и ProCredit, но все още не е получил одобрение, а се очаква процесът да отнеме повече от две седмици.

"Стоим и чакаме“, казва той.

Семейството му преживява с наличните пари в брой, които са имали у дома, и не е успяло да плати наема и сметките за този месец.

"Но сръбският ни хазяин е много разбран. Съпругата ми също успя да отложи някои плащания, като например таксата за детската градина, и собствениците проявиха разбиране", казва Гитович.

Приема се само плащане в брой

В целия Белград собственици на бизнеси от руски произход са поставили на витрините си табели, указващи, че се приема само плащане в брой, а също така са публикували съобщения за това в Instagram.

Местните сърби също се включиха, за да помогнат. В таблица в Google, озаглавена "Zajedno uz ruske biznise“ ("Заедно с руските бизнеси“), са изброени 70 обекта, собственост на руснаци – включително кафенета и салони за красота, които са загубили достъп до сметките си. Документът призовава местните жители да плащат за услугите и стоките в брой. За засегнатите се предлага дори помощ под формата на хранителни продукти.

Якушева от компанията "Auditoria“ споделя, че се опитва да гледа на ситуацията от положителната ѝ страна.

"Сърбите ни приеха през 2022 г., когато имахме нужда от помощ, и сме им изключително благодарни за това. Сега те се опитват да ни подкрепят в тази трудна ситуация и това е чудесно", добавя тя.

Какво предстои, зависи отчасти от новото правителство, което се очаква "Студентската листа“ да състави до края на януари. Макар вече да е влязла в контакт с Европейския съюз, който отдавна настоява Белград да се присъедини към санкциите му срещу Русия, "Студентската листа“ даде да се разбере, че ще запази сегашната политика на Сърбия по отношение на санкциите.

Така или иначе, според Гитович няма особени причини за притеснение. Семейството му живее в Белград вече повече от три години, има статут на постоянно пребиваващи и скоро ще може да кандидатства за сръбски паспорти.

"Ние работим, плащаме данъци и не се занимаваме с политика, така че не виждам причина новото правителство да бъде настроено срещу руснаците“, каза той.

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.