Съюзници на Москва не желаят да воюват в Сирия

Миротворческият процес в Сирия с участието на Русия, Турция и Иран среща поредните трудности. За Москва те се изразяват в това, че в процеса отказват да се включат нейни най-близки съюзници от Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС) - Киргизстан и Казахстан, пише "Независимая газета".

Москва преговаря с Бишкек и Астана двете страни да изпратят военни в Сирия, съобщи тези дни шефът на комисията по отбрана в Държавната дума Владимир Шаманов. Същото спомена по-рано на преговори за Сирия говорителят на турския президент Ибрахим Калън.

Информацията обаче веднага бе опровергана от киргизстанския лидер Алмазбек Атамбаев и от казахстанския външен министър Кайрат Абдрахманов. Атамбаев заяви, че изпращането на киргизстански военнослужещи в Сирия "никак не е лесна работа". "И ако въпросът изобщо бъде повдигнат, за целта, първо, трябва да има решение на всички страни от ОДКС, резолюция на ООН и после окончателно да го реши парламентът на страната", описа процедурата той.

Атамбаев добави: "Ако някога, явно вече не през моя мандат, този въпрос бъде поставен, Киргизстан трябва да изпраща там не редовни части и съединения, а ако има желаещи измежду кадровите военни, офицерите". "Сега изобщо не сме го обсъждали (на неотдавнашната среща с руския президент Владимир Путин, бел. на вестника), бях изненадан, че се повдига въпросът", подчерта киргизстанският държавен глава.

В сходен дух бе издържан и коментарът на Кайрат Абдрахманов. "От страна на Казахстан мога да ви уверя, че не водим никакви официални преговори за изпращане на наши военни в Сирия - каза министърът на Четиринайсетия Евразийски медиен форум. - Като суверенни, независими, също и много добре балансирани във външната си политика страни ние - нито Казахстан, нито Киргизстан, никога няма да станем заложници."

За Казахстан "е принципно важно условие, за да разгледа възможността да изпрати миротворци в коя да е гореща точка от света, да е налице резолюция на Съвета за сигурност на ООН и съответен мандат от тази организация", посочи той. Проблемът как ще се гарантира сигурността и ефикасното действие на четирите зони за деескалация в Сирия "е от компетенцията на страните гаранти на процеса от Астана (Русия, Турция и Иран), които ще обсъдят тези и други въпроси на среща в Астана от 4 до 5 юли", обясни Абдрахманов.

По данни на "Независимая газета" обаче до неотдавна все пак са провеждани консултации с оглед изпращане на киргизстански и казахстански военни в Сирия. И нищо чудно да продължават и днес. Това потвърждават източници на Интерфакс, експертни оценки, а и други сведения.

Шефът на киргизстанското външно ведомство Ерлан Абдилдаев например призна на 23 юни, че такива консултации е имало "в ОДКС по инициатива на руската страна, но въпросът не получи никакво развитие".

Абдилдаев не съобщи кой точно е участвал. Но ако припомним, че министрите на отбраната от ОДКС разговаряха скоро в Минск, напълно е възможно консултациите да са били там. На 13 юни генералният секретар на ОДКС Юрий Хачатуров съобщи след форума пред журналисти, че освен основните планови въпроси в тесен състав "шефовете на военните ведомства от страните в ОДКС обсъдиха на заседанието си в Минск проблеми около гарантирането на сигурност извън зоната на отговорност на организацията". Дали става дума за Сирия - не се знае.

Медии съобщиха, че предложението на Русия да бъдат разположени в Сирия киргизстански и казахстански военни било отправено миналата седмица, когато турски служители разговаряли със специалния представител на руския президент за Сирия Александър Лаврентиев. Между другото инициативата може да е по-скоро не руска, а турска. На пресконференция миналата седмица Ибрахим Калън отбеляза, че в провинция Идлиб живеят над един милион души, главно мюсюлмани сунити, "и трябва да се реши колко войници са необходими, за да гарантират сигурността им". Логиката му сочи, че войниците трябва да бъдат от същото вероизповедание. Защо обаче непременно да са миротворци от Киргизстан и Казахстан?

Бившият турски президент Абдуллах Гюл заяви на Евразийския медиен форум в Астана, че "въпросът просто може да е криво изтълкуван". Като подчерта, че "Идлиб е сунитската част от опозицията, Идлиб не е кюрдски, а арабски регион и там се намира голяма част от опозицията, също и бегълци от силите на режима". Точно за тяхната сигурност полагат усилия днес Турция, Русия и Иран, посочи той.

Военният експерт генерал-лейтенант Юрий Неткачев обръща внимание, че Русия неведнъж е предлагала официално на свои партньори и съюзници да участват в хуманитарни мисии в Сирия - разминиране, доставка на хуманитарни товари и т. н. "И не е никак чудно, че Русия предлага да включи в изпълнението на задачите си за помиряване на страните в Сирия свои партньори от ОДКС. Още повече, че участието на други страни в процеса е предвидено в меморандума за създаване на зони за деескалация в Сирия, приет в Астана в началото на май. Защо руските предложения се посрещат толкова зле, не е много ясно", казва експертът.

Неткачев отбелязва, че Русия - както и САЩ от НАТО, не може да настоява съюзниците й от ОДКС да увеличат военните си разходи. "Съюзниците ни явно не проявяват разбиране и солидарност, за да се включат в гарантирането на сигурността в регионите, където действат терористи. Но сред бойците на "Ислямска държава" в Сирия има доста хора от Казахстан и Киргизстан. Защо тези страни да не сложат там нещата на място заедно с Русия?" - пита се експертът.

"Навярно всичко опира до парите. И до геополитическите ориентири, които са си избрали т. нар. съюзници на Русия", пояснява Неткачев. И напомня, че военните разходи на Казахстан и Киргизстан са към 1 процент от БВП на страните, а тези на Русия - почти четворно повече. При това съюзниците на Москва получават руска военна продукция на преференциални цени.

Експертът напомня, че "военни от Казахстан с желание участваха в операции на САЩ и НАТО в Афганистан. А Киргизстан навремето разреши да се отвори на негова територия американска военна база. Това бе в разрез с интересите на Русия. Съюзниците й обаче не се съобразиха с този факт. А гледат и днес да демонстрират, че са независими от Руската федерация. Което до известна степен е показател за същинския авторитет на Русия в ОДКС".
 

/БТА/