И ние сме дали нещо на света... Артилерията – богът на войната!

Всеки, служил в армията, знае, че "артилерията е богът на войната". Дали това е така? За да си отговорите на въпроса, трябва да имате общи познания по военна история. А тя сочи, че няма битка от древността до наши дни, която да не е спечелена без помощта на артилерията.

Нейното начало тръгва от 12 век, когато династията Сон в Китай за пръв път употребява барутна артилерия. Тогава са използвали бамбукови оръдия. По-късно, те са заменени с бронзови. След няколко века, та до наши дни, идват стоманените чудовища.

Обсадата и превземането на Константинопол през 1453 г. от ордите на Мехмед II Завоевателя е първата голяма битка от стратегическо значение, чийто изход се определя от артилерията.

Ключовата роля на артилерията при преодоляването на силно укрепени линии става ясна по време на Балканската война 1912 – 1913 г. Натрупаните знания и опит от началото на войната водят до коренно нова тактика на родната войска при атаката на Одрин през март 1913 г. При атаката на главната отбранителна линия за първи път българската армия използва т.нар. огневи вал (бараж). При него пехотата върви след огъня на артилерията, който се мести към фронта на противника. Това е българският принос в световната военна история, който се прилага след това в двете световни войни, та до наши дни. Одрин пада на колене! Крепостта, която до тогава всички военни специалисти са считали за непревзимаема. Това е една от най-великите победи на българската войска и тя е била немислима без използването на артилерията.

През Първата световна война артилерията има водеща роля при най-големите сражения. През Втората световна война водещата роля на класическата артилерия постепенно е изместена от танковете и авиацията, Но въпреки това най-големите битки, като тази при Москва, Сталинград и за превземането на Берлин, които решават изхода на най-големия световен въоръжен конфликт, са спечелени пак благодарение на артилерия, пише "Труд".

Историята затова е велика наука, защото ни е оставила неопровержими факти за минали битки, победи и поражения. Факти, които не бива да се дописват, а да се приемат такива, каквито са.