Австрия не обръща гръб – продължава диалога с Кремъл

Австрийският федерален канцлер Себастиан Курц заминава за Русия. Той е бил в Москва и преди - през януари 2017 г. като министър на външните работи, когато Австрия председателстваше ОССЕ. Сега руската столица го чака на 28 февруари, пише Станислав Стремидловски от РЕГНУМ.

Както пишат руски издания, гостът ще има среща с държавния глава на Русия Владимир Путин. По думите на президентския прессекретар Дмитрий Песков двамата ще обсъдят "двустранните отношения, отношенията между Русия и ЕС, уреждането на украинския и на сирийския конфликт, ще засегнат темата за санкциите на ЕС срещу Русия и изпълнението на Минските споразумения".

Любопитно е, първо, че Курц ще посети Москва два месеца и половина, след като бе назначен за федерален канцлер - това все нещо говори за приоритетите на Виена. Второ, той ще разговаря не просто с президента Путин, а и с кандидата за президентския пост. С други думи, по този начин Курц отправя сигнал кого подкрепя в тази изборна кампания и го показва не толкова на останалите руски претенденти, колкото пред известни сили на Запад.

И естествено не става дума за внезапно пламнала "обич" към Москва. Европа се мени, започва да осъзнава, че американците си тръгват от Стария континент. Това поражда дискусии какъв курс трябва да изберат европейците за близките години и десетилетия.

Вашингтон на свой ред променя характера на антируските санкции. Докато през управлението на Барак Обама правителството акцентираше върху "участието" на Москва в гражданския конфликт в Украйна и "анексията" на Крим, днес американските конгресмени водят "стрелба по площи": заплашват руската политическа класа като цяло, отреждайки за европейците болезнен рикошет - пречат им да развиват бизнес с Русия.

Но както личи, Австрия не се е засягала твърде по повод "кримската история" от самото начало на украинската криза. Още в края на юни 2014 г. например, когато отношенията Москва-ЕС бяха нажежени, президентът на републиката Хайнц Фишер прие във Виена пристигналия на официално посещение Путин; тогава руският лидер се срещна и с представители на австрийските бизнес среди. А в слово на Мюнхенската конференция по сигурността Курц заяви, че по принцип Виена има готовност да участва в миротворческа мисия в Източна Украйна - докато например генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг изрази "песимизъм" към перспективите за миротворческа мисия в разговор с руския външен министър Сергей Лавров.

Същевременно Австрия реши за себе си въпроса чий всъщност е Крим. В събота - 24 февруари, гостите на презентация във Виена бяха запознати с инвестиционния потенциал на република Крим и с икономическите възможности на предстоящия Ялтенски международен икономически форум от 19 до 21 април. Организатори са кримското правителство и фондацията, носеща името на форума; подкрепа им предостави администрацията на руския президент.

Според австрийски експерти канцлерът е убеден, че трябва "да остане в диалог с Кремъл" и "иска да използва срещата с Путин, за да обърне тенденцията в отношенията с Москва", защото "в Европа може да има мир само с Русия, а не срещу Русия". При което Виена - отбелязва австрийският либерален в. "Пресе" - може поне да разчита на двустранни дивиденти, тъй като "добрите дипломатически отношения за Австрия са икономически оправдани - двете страни от години правят бизнес във финансовата, строителната, туристическата и енергийната сфера".

Руският президент се очаква да посети Австрия през юни т. г., когато ще се отбележи 50-ата годишнина от подписването на газовите договори между Виена и Москва. На 1 юни 1968 г. австрийската енергийна компания ОМV сключи споразумение за доставки на природен газ със Съветския съюз. Така Австрия първа сред страните от Западна Европа се сдоби с договор за покупка на горива от СССР. Тъй като на 1 юли Виена ще оглави Съвета на ЕС, през юни ще има повод държавниците да поговорят и за санкциите, да решат как те постепенно да бъдат смекчени, за което настоява управляващата коалиция, включваща Австрийската народна партия (АНП) начело с Курц и националистическата Партия на свободата (ПС).

С оглед това, че през декември 2016 г. ПС официално подписа петгодишно "споразумение за взаимодействие и сътрудничество" с партията "Единна Русия", някои анализатори виждат в посещението на канцлера в Москва стремеж да не позволи на коалиционния си партньор да монополизира отношенията с Русия.

Възможно е обаче раздухването на тази тема и създаването на конфликтна ситуация в австрийското правителство да са в интерес не само на вътрешни, но и на външни сили, целящи да торпилират подобряването на австрийско-руските отношения. Тези дни например нападки срещу Партията на свободата отправи германският в. "Зюддойче цайтунг", който написа: "Лошата новина за Австрия е, че канцлерът Себастиан Курц от Народната партия още не е направил никакви стъпки, за да призове към разум своя коалиционен партньор". И този "правителствен хаос" щял да отприщи "разрушителни сили". Но всъщност Берлин, който от месеци не може да формира правителство и чиито партии често се разминават радикално в оценките за Русия, прави по този начин опит да позабави малко своя конкурент Виена, запътила се към подобряване на отношенията с Москва.

След Курц посещение в Москва се кани да направи през април и външната министърка на Австрия Карин Кнайсъл от ПС. И тази интензивност на преговорния процес показва, че в бъдеще се очертават известни пробивни решения. 

/БТА/