Макрон призна отговорността на Франция за геноцида в Руанда

Френският президент Еманюел Макрон "призна отговорностите" на страната си за геноцида в Руанда през 1994 г. в реч, която произнесе днес край посветения на трагедията мемориал в руандийската столица Кигали, предаде Франс прес.
    
Франция "не бе съучастник", но стана причина "прекалено дълго време мълчанието да надделява над проучването на истината", заяви той в това силно очаквано слово.
    
То бе произнесено по време на официалното му посещение в Руанда, представено като "финалния етап от нормализирането на отношенията" между двете страни след повече от 25-годишно напрежение, свързано с ролята на Франция в геноцида.
    
След речта на Макрон председателят на една от най-големите асоциации в подкрепа на жертвите на геноцида срещу тутсите през 1994 г. изрази съжаление, че френският президент не е поднесъл ясно извинения заради ролята на Париж, предаде Франс прес.
    
"Очаквахме той да поднесе ясно извиненията си от името на френската държава, а той не го направи. Очаквахме дори той да помоли за прошка, но той не го направи", каза Еджиде Нкуранга, председател на асоциация Ибука на оцелелите от геноцида.

Той обаче отчете, че Макрон действително се е опитал да даде обяснение за геноцида, да разясни как се е случило това, какво те (французите) не са направили, какви са били техните отговорности.
    
"Това е много важно, това показва, че той ни разбира", заяви Нкуранга.
    
Днес Макрон се срещна и с руандийския президент Пол Кагаме. След срещата двамата дадоха обща пресконференция. На нея Кагаме заяви, че речта на Макрон има повече стойност, отколкото извиненията и я определи като проява на огромна смелост.
    
На общата пресконференция френският президент обяви, че в скоро време ще бъде назначен посланик на Франция в Руанда. Постът беше вакантен от 2015 г. именно заради напрежението между двете страни относно ролята на Франция в геноцида.
    
През 2010 г. Никола Саркози, единственият президент на Франция, посетил Руанда след геноцида, призна за "сериозни грешки" и за "форма на заслепение" на френските власти, които са имали "абсолютно драматични последствия".
    
Според Макрон Франция не е била съучастничка на извършителите на геноцида. Подобно заключение се съдържаше и в доклад на историци, представен пред март.
    
Въпросът за ролята на Франция преди, по време и след геноцида на тутсите в Руанда, довел до смъртта на над 800 000 души в периода април - юли 1994 г., според ООН, бе гореща тема в продължение на години и доведе дори до скъсване на дипломатическите отношения между Париж и Кигали между 2006 г. и 2009 г., припомня БТА.

Пропастта обаче беше запълнена от началото на мандата на Макрон със серия от френски инициативи. Така например в доклада на историците, представен през март, се говореше за тежки отговорности на Франция и за затварянето на очите от страна на президента социалист по онова време Франсоа Митеран и на антуража му пред расистките идеи на правителството на руандийския етнос хуту, подкрепяно тогава от Париж.
    
Макрон освен това пое ангажимента, че нито един човек, заподозрян за геноцид в Руанда, няма да избегне правосъдието. Този ангажимент бе поет в момент, в който много от предполагаемите отговорни лица за геноцида пребивават във Франция, отбелязват наблюдатели.