Румъния: Победа за управляващите, но крайната десница удвоява резултата си

Победа за управляващата Социалдемократическа партия в Румъния сочат резултатите от провелите се вчера парламентарни избори в страната. При обработени близо 99% от изборните протоколи лявата формация получава малко под 23% подкрепа.

Втора сила с почти двойно по-голям резултат от миналите избори преди четири години е крайнодесният "Алианс за обединение на румънците", предаде БНР.

От 9% на миналия парламентарен вот през 2020 г. сега партията, която зове за присъединяване на Молдова към Румъния, има малко над 18% подкрепа. "Алианс за обединение на румънците" (АУР) с лидер 38-годишният Джордже Симион е против военната помощ за Украйна и иска връщане на румънските граници от преди Втората световна война.

Коалиционният партньор на социалдемократите – Национал-либералната партия е на трето място с 14,5% подкрепа.

Следва с 12 на сто десноцентристкият "Съюз за спасение на Румъния" на класиралата се за балотажа на президентския вот Елена Ласкони.

В двукамарния парламент на Румъния влиза и националистическата, пропутинска, православна партия СОС Румъния на скандалната евродепутатка Диана Шошоака. Тя има подкрепата на 7,54% от гласувалите.

Формацията, зад която застана спечелилият първи тур на президентските избори преди седмица ултранационалист и почитател на Путин Калин Джорджеску - Партия на младите хора (ПОТ), получава 6,2% подкрепа и така преминава 5-процентовата бариера за влизане в парламента.

52,5% избирателна активност в Румъния и сериозна мобилизация на гласуващите извън страната. Най-много румънци - 128 хил. са гласували в Италия. При обработени над 80% от гласовете зад граница първа сила е "Съюз за спасение на Румъния", веднага след него са националистите от АУР, а трета сила е СОС Румъния. В чужбина социалдемократите имат едва 3% подкрепа.

Трудни преговори за коалиционно управление чакат Румъния, силните карти на проевропейските сили държат социалдемократите, либералите и "Съюз за спасение на Румъния".

Днес се очаква и нещо важно, което също е част от политическия пъзел – решението на Конституционния съд дали ще одобри искането за касиране на първия тур на президентските избори.