"Имаме нужда от време": Сирийците в Европа се съпротивляват на призивите да се върнат у дома

Все повече политици в Европа казват, че е време повече от един милион сирийски бежанци на континента да се завърнат в родината си след падането на диктатора Башар ал-Асад. Сирийците казват, че е по-сложно от това. Тези, които избягаха от 13-годишната гражданска война, посочиха политическата несигурност след бунтовническата офанзива в Дамаск през уикенда - и щетите по инфраструктурата и жилищата, които направиха много части на страната необитаеми, пише Financial Times.

Германия стана най-големият приемник на сирийци в ЕС след решението на Ангела Меркел от 2015 г. да отвори вратите за около 1 милион лица, търсещи убежище, предимно от Близкия изток. Очаква се миграцията да заеме сериозно място в кампанията преди предсрочните избори в страната през февруари.

Няколко часа след падането на Асад, политиците от дясноцентристката Християндемократическа партия (ХДС) и крайнодясната Алтернатива за Германия (AfD) казаха, че е време сирийците да започнат да обмислят завръщането си у дома.

Ал Хаджар, който беше преместен в Берлин със съпругата си и петимата си сина от ООН през 2019 г. след пет години живот в Турция, притежаваше два имота в родния си град. Но и двете бяха сплескани по време на бомбардировки от правителството на Асад и неговите руски съюзници. Разширеното му семейство е разселено из Сирия и Турция.

Въпреки че ликува от края на повече от 50-годишната династия Асад, той каза, че страната „има нужда от правителство, от институции“, преди хората да могат да обмислят завръщане.

В понеделник Германия беше първата страна, която обяви, че преустановява молбите за убежище от сирийски граждани, ход бързо възпроизведен от Обединеното кралство, Франция, Италия и други страни от ЕС.

Австрия заяви, че също така ще организира "програма за репатриране и депортиране". Джими Окесон, лидер на крайнодясната партия Шведски демократи, която подкрепя дясното правителство в парламента, каза, че сирийците "трябва да видят това като добра възможност да се приберат у дома".
Тонът на дебата беше критикуван от Pro Asyl, базирана във Франкфурт застъпническа група, която призова политиците да „поемат отговорност и да покажат солидарност с бежанците, вместо да ги използват политически“.

Някои сирийци са нетърпеливи да се върнат възможно най-скоро, включително членове на общността на активисти в изгнание, които искат да оформят бъдещето на страната.

Джумана Сейф, адвокат и защитник на правата, която живее в Берлин от 2013 г., каза, че мнозина в нейните кръгове отчаяно искат да се върнат незабавно. "Сред гражданското общество за много хора първият въпрос е: кога ще се върнеш?"

54-годишният Сейф изрази нервност относно доминиращата роля, която играе бившата издънка на Ал Кайда, Хаят Тахрир ал Шам, ислямисткото движение, което оглави офанзивата срещу Асад и е най-мощната от бунтовническите сили. Сейф каза, че иска да се „бори за осъществяването на нашата мечта: демократична модерна държава, със защита на човешките права и равенство за всички, включително жените“.

Но първо трябва да намери начин да пътува, след като няма нито валиден сирийски паспорт, нито германски.

В Кипър група от 60 сирийци оттегли молбите си за убежище, позовавайки се на "новия и обнадеждаващ ден" за родината им, каза кипърският заместник-министър на миграцията Николас Йоанидес. Но други сирийци в Кипър не са склонни да се върнат.

"Това е сериозна грешка", каза Табет Аббара, президент на Свободната сирийска общност в Кипър. „В момента няма държава, няма полиция, няма армия, а Израел е превзел половината Сирия. Абара, който живее в Кипър от 32 години, каза, че „дори да се върнем, няма да имаме къде да останем. Имаме нужда от време – много“.

В Рим сирийци, работещи в HummusTown - ресторант с нестопанска цел, управляван от бежанци, който прави традиционна храна - казаха, че все още са в шок, като радостта им от заминаването на Асад е смекчена от опасенията за това, което може да ги очаква.

Сирия е разбита от годините на гражданска война, държавата е фалирала и не е ясно как бунтовническите групи ще създадат управленски структури.
„Малко е преждевременно да ви кажа, че някой от тях иска да се върне“, каза Шаза Сакер, основател на ресторанта. Тя каза, че християнските бежанци са особено нервни. „Защо ще се връщаш сега? Към неизвестното?"
В Германия по-специално тези с деца казаха, че не могат да им наложат повече катаклизми. Много семейства са били разселени многократно по време на 13-годишния конфликт.

„Ако нямах деца, щях да се върна веднага“, каза Амар ал-Рифаи, който работи на щанд за продажба на маслини, кисели краставички и сирена в магазин за хранителни стоки в квартал Нойкьолн в Берлин. „Много, много съм щастлив от падането на режима.
Но двете деца на ал-Рифаи, на 9 и 12 години, бяха настанени в училище и бяха „попили немския“ като гъба, след като се преместиха от Египет през 2020 г., след като избягаха от Сирия пет години по-рано. Ще бъде трудно да ги изкореним отново, каза той.
Това беше повторено от 24-годишната Марха Фархан, която беше на пазар за хранителни стоки с тригодишната си дъщеря и новороденото си бебе.
„Определено бихме искали да се върнем в някакъв момент“, каза тя и добави, че й е било трудно да свикне с живота в Германия и се е борила да научи немски. "Но в момента не е безопасно."

Само около 160 000 сирийци в Германия имат германски паспорт, оставяйки останалите уязвими към евентуално отнемане на статута им на бежанци в бъдеще - въпреки че много от тях също имат чакащи молби за гражданство.
Томас Оберхаузер, адвокат и председател на комисията по миграционното законодателство на Германската адвокатска колегия, каза, че германското правителство първо трябва да покаже, че Сирия е в безопасност, със защита на правата на етническите и религиозните групи. „Абсолютно не беше подходящият момент“ за обсъждане на това, каза той.

Той отбеляза, че през последните 18 месеца Германия е изпращала стотици иракчани обратно в Ирак въпреки променливите и нестабилни условия там.
Някои предупредиха и за непредвидени последици в Германия, където има недостиг на работна ръка. Германската болнична федерация и Германската асоциация на лекарите специалисти (SpiFa) посочиха, че сирийците съставляват най-големия брой чуждестранни лекари в страната.

"Тези хора имат важен принос за здравеопазването в Германия", каза SpiFa пред новинарското списание Der Spiegel. "Тяхното напускане би имало забележимо въздействие върху германската здравна система".