Нетаняху и Ердоган се състезават да бъдат силните в Близкия изток

„Останахме само двама сред лидерите. В момента сме аз и Владимир Путин. Това беше нескромната присъда на Реджеп Тайип Ердоган миналата седмица.

Си Дзинпин и Доналд Тръмп може да оспорят глобалната класация на турския президент. На регионално ниво обаче Ердоган има сериозни претенции да бъде един от двамата силни лидери, които прекрояват Близкия изток. Неговият мразен съперник, Бенямин Нетаняху от Израел, е другият, пише Financil Times.

Настоящата арогантност на Ердоган произтича от ролята му в Сирия. Турция беше единствената регионална сила, която постави цялата си тежест зад Хаят Тахрир ал Шам, ислямистката групировка, която свали режима на Асад. Ибрахим Калин, ръководителят на турските разузнавателни служби, посети Дамаск дни след като HTS пое властта.

Ердоган отдавна се стреми да възстанови турската власт в териториите на старата Османска империя. За него свалянето на Асад отваря нов път към регионално влияние. Потенциално има и вътрешна печалба - отслабване на кюрдите в Сирия, облекчаване на проблема с бежанците в Турция и подпомагане на кандидатурата му да остане президент след 2028 г.

Съюзите на Турция с ислямистки групи като HTS и Мюсюлманските братя се смятат за сериозна заплаха от Израел и консервативните монархии от Персийския залив. Израел предприе действия, за да унищожи военния капацитет на Сирия, бомбардирайки нейния флот и военновъздушни сили и превземайки територии отвъд Голанските възвишения, които Израел окупира от 1967 г.

Израелското правителство представи ходовете си като предпазни и отбранителни. Но Нетаняху, подобно на Ердоган, вижда възможности пред себе си. Говорейки миналата седмица, той отбеляза: „Тук се е случило нещо тектонско, земетресение, което не се е случвало през стоте години след споразумението Сайкс-Пико.“ Тази препратка към британско-френското споразумение от 1916 г., което разделя Османската империя, звучи многозначително. Тъй като Близкият изток е в смут, привържениците на Велик Израел виждат шанс отново да преначертаят границите на региона. Алуф Бен от Haaretz пише , че Нетаняху „изглежда се стреми към наследство като лидер, който разшири границите на Израел след 50 години отстъпление“.

Движението на заселниците, добре представено в коалиционното правителство на Нетаняху, настоява Израел да окупира отново части от Газа. Новата администрация на Тръмп може да даде зелена светлина на Израел официално да анексира части от окупирания Западен бряг. А „временната“ окупация на сирийската земя може да се окаже постоянна.
По-нататък Нетаняху ще види възможност за окончателно разплащане с Иран. Ислямската република е в най-слабата си позиция от десетилетия. Тя е изправена пред вътрешна опозиция и ще бъде разтревожена от падането на автокрацията в Сирия. Техеран видя своите съюзници - Хамас, Хизбула и сега Асад - опустошени.
FT пише още, че Иран може да отговори на загубата на своите регионални пълномощници с ускорен стремеж към получаване на ядрени оръжия. Но това може да предизвика нападение от Израел. След успешната офанзива на правителството на Нетаняху срещу Хизбула в Ливан – кампания, за която администрацията на Байдън предупреди – израелците са в уверено, радикално настроение.

През последната година Израел демонстрира способността си да се бие на множество фронтове едновременно - включително Газа, Западния бряг, Ливан, Йемен, Иран и сега Сирия. Израелците също са единствената ядрена сила в региона и засега имат почти пълната подкрепа на САЩ.

Шансовете на Нетаняху да остане в историята като успешен лидер изглеждаха малки след катастрофата на атаките на Хамас от 7 октомври. Дълбоко противоречив у дома, както и в чужбина, той в момента е съден за корупция в Израел.

Подобно на Ердоган, Нетаняху е безмилостен политически оцелял. Всеки за първи път е взел властта преди десетилетия и се смята за човек на съдбата. Мечтите им за регионално господство обаче страдат от подобни слабости. Израел и Турция са неарабски сили в регион с преобладаващо арабско население. В арабския свят няма апетит за пресъздадена Османска империя. Израел остава аутсайдерска сила в Близкия изток, внушаваща страх, недоверие и често мразена.

Турция и Израел също имат твърде слаба икономическа база, за да се стремят истински към регионално господство. Турската икономика е опустошена от инфлация. Въпреки цялата си технологична и военна мощ, Израел е малка страна с по-малко от 10 милиона души.
Съперничещите амбиции на Ердоган и Нетаняху лесно могат да се сблъскат в Сирия. Рискува да се превърне в бойно поле за конкуриращи се регионални сили, защото Саудитска Арабия и страните от Персийския залив също имат заложени интереси там.
Миналата седмица, докато турците приветстваха падането на Дамаск, а израелците унищожаваха сирийската армия, Саудитска Арабия отпразнува по-миротворно постижение, като беше избрана за домакин на Световната купа през 2034 г.
Саудитците и държавите от Персийския залив вероятно се чувстват по-пряко застрашени от ислямистките съюзи на Турция, отколкото от териториалните амбиции на Израел. Но Рияд знае, че нападението на Израел срещу Газа ужаси голяма част от арабския свят. Сближаването с Нетаняху, за да блокира Ердоган, би било противоречиво, особено ако израелците едновременно погребват всякаква перспектива за решение за две държави с палестинците.

Израел и Турция имат мощни военни. Но саудитците, Катар и Обединените арабски емирства имат финансовата огнева мощ. Какъвто и курс да реши да предприеме Рияд, това може да оформи Близкия изток дори по-фундаментално от действията на Ердоган и Нетаняху.