Как и защо Путин загуби Сирия?

През 2015 г. режимът на Асад – дългогодишният съюзник на Москва в Близкия изток – изглеждаше на ръба на поражението от бунтовниците. Руските военновъздушни сили, съветници, специални сили и наемници от групата Вагнер – заедно с ирански бойци и бойци на Хизбула – спасиха сирийското правителство. Повече от външнополитически триумф, това изглеждаше реабилитация на кръстоносния поход на Путин за възстановяване на това, което той виждаше като слава на съветската империя. Това пише в статия за 19fortyfive Майкъл Пек, писател в областта на отбраната, чиито произведения са публикувани в Business Insider, Forbes, Defense News, списание Foreign Policy и други публикации.

Повече от 63 000 руски войници са служили в Сирия през последното десетилетие, заедно с десетки бойни самолети , които атакуваха позиции на джихадистите. И след всички тези усилия, какво спечели Русия? Сирийският президент Башар ал-Асад сега е в изгнание в Москва, докато новото ислямистко правителство в Дамаск няма много привързаност към Русия. Дори ако новото правителство позволи на Русия да запази ценните си военноморски и въздушни бази в Сирия, руско-сирийските специални отношения вече не съществуват.

Може ли Русия все още да проектира мощ?

Как е могло да се случи това? Една грешка, която Кремъл направи, беше, че надцени способността на Русия да проектира мощ в чужбина , твърди Руслан Пухов, директор на мозъчния тръст Център за анализ на стратегии и технологии (CAST) в Москва.

„Москва не разполага с достатъчно военни сили, ресурси, влияние и авторитет за ефективна силова намеса извън бившия СССР“, пише Пухов в статия за руския вестник „Комерсант“. „И всъщност може да действа там само със снизходителното разрешение на други силни сили и толкова дълго, колкото те го позволяват. Напълно възможно е да се блъфира със сила и възможности на световната сцена, но е важно да не вярваме твърде много в собствения си блъф."

Пухов също обвинява Русия, че не е действала решително: щом е изпратила войски в Сирия, тя е трябвало да гарантира, че сирийското правителство ще спечели войната. Вместо това Сирия беше разделена на части, режимът на Асад в крайна сметка възстанови контрола си над две трети от страната, докато бунтовнически групи като кюрдите, "Ислямска държава" и подкрепяните от Турция бойци контролираха останалата част.

Руската военна мощ в Сирия не беше „достатъчна, за да победи напълно противниците на Асад, особено в контекста на тяхната пряка подкрепа от други мощни външни играчи (САЩ, Турция, арабските монархии)“, пише Пухов. „И както руската страна, така и сирийският режим бяха принудени да се съгласят по същество с компромисно разделение на Сирия, което само по себе си беше отложено поражение за поддръжниците на Асад.“

„Режимът на Асад, като типичен източен деспотизъм, не се нуждаеше от „реформи“, за да оцелее и поддържа вътрешна подкрепа, а от демонстративни танци над труповете на своите победени врагове.

Москва вярваше, че може да принуди бунтовниците да подпишат компромисен мир, който е в полза на Русия. Според Пухов това просто дава шанс на външни сили – като САЩ – да хванат Русия в блатото. „Трудно е да се разбере защо други мощни сили трябваше да се съгласят на сделка при условията на Москва и тези желания естествено се оказаха построени на пясък. Напротив, демонстрираните ограничения на военните постижения на Русия само насърчиха противниците на Русия да се опитат да си отмъстят, като засилят участието си и изтощиха руската страна, като й наложиха все по-големи разходи.

Защо Русия се провали в Сирия?

Резултатът беше, че Русия се стреми да поддържа „гнило и неефективно статукво“, за да подкрепи „разлагащия се и делегитимиран режим на Асад“. Но много от тези войски в крайна сметка трябваше да се върнат у дома след 2022 г., за да отговорят на ненаситните изисквания на войната в Украйна.

„Седенето на два стола (без битка и без напускане) естествено завърши с падане, когато това статукво беше нарушено от играчи от вражеската страна“, пише Пухов.

Имаше много причини, поради които режимът на Асад се срина, от които източването на руски ресурси, причинено от войната в Украйна, беше само една. Сирийското правителство беше брутално и корумпирано, а армията му деморализирана и крехка.
Асад разчиташе на подкрепа от Иран и неговия прокси Хизбула , които направиха голяма част от тежките боеве срещу бунтовниците. Но този стълб се срина, след като Хизбула беше унищожена от Израел и Иран започна отчаяно да избягва войната с израелците и американците.

След неуспешните войни във Виетнам, Ирак и Афганистан много американци можеха само да се съгласят с оценката на Пухов за сирийското начинание на Русия.

„В съвременния свят победата е възможна само в бърза и мимолетна война. Ако спечелите ефективно за няколко дни и седмици, но не можете бързо да консолидирате успеха си във военно и политическо отношение, тогава в крайна сметка ще загубите, независимо какво правите.