Разменна монета при преговори: Ще се прости ли Украйна с АЕЦ "Запорожие"?

Има няколко начина да умреш в Запорожие. Украинските жители не само живеят със заплахата да бъдат ударени от балистична ракета или дрон „Шахед“, докато спят, но и с перспективата за фатално радиационно отравяне.

Откакто Русия окупира атомната електроцентрала в региона, най-голямата в Европа, преди три години, на местните жители са раздадени милиони таблетки калиев йодид. Длъжностни лица с противорадиационни маски и костюми провеждат зловещи учения, при които лекуват и обливат доброволци, подготвяйки се за най-лошото, пише The Times.

Когато президентът Тръмп обяви, че ще обсъди „големия въпрос“ за „земята“ и „електроцентралите“ на Украйна с президента Путин в телефонен разговор във вторник, той не назова директно Запорожие. Но малко след това украинският депутат Олексий Гончаренко заяви, че администрацията на Тръмп „наистина говори за връщането на атомната електроцентрала в Запорожие“.

„Дай Боже, всичко да се получи“, каза той.

Стив Уиткоф, пратеникът на Тръмп, намекна, че централата може да бъде разменна монета за Русия. „Има ядрен реактор, който доставя доста електричество на страната Украйна, с което трябва да се справим“, каза той пред CBS в неделя, привидно имайки предвид Запорожие, което преди войната произвеждаше 20 процента от електроенергията на нацията.

Централата, близо до град Енерходар, беше обект на битки в началото на войната и беше сцена на тревожни атаки, като и двете страни обвиняваха другата в риск от катастрофален срив.

Войната създаде нестабилност в доставките на две ключови съставки за работата на завода и предотвратяване на бедствие: вода и електричество.

Тъй като всичките му шест ядрени реактора работят в „студено състояние“, в опит да се ограничат последиците от бедствие, той все още изисква редовна поддръжка и инспекции от наблюдатели от Международната агенция за атомна енергия, ядреният надзорен орган на ООН. Ситуацията остава несигурна.

„През тези три години има влошаване на качеството на оборудването и персонала“, каза Тарас, старши инженер в завода, който избяга от окупирана Украйна със семейството си през 2023 г.

Независимо от рисковете, централата е символична част от усилията на украинските преговарящи да си върнат територията и ресурсите, които страната загуби от Русия. „Украйна ще настоява за връщане на контрола върху тази централа“, каза Александър Мережко, украински депутат и председател на комисията по външни работи на парламента, „главно защото това е част от нашата енергийна система“.

Има както местно, така и национално значение. Преди войната 11 000 от 53 000 жители на Енерходар са работили в завода. Около 2000 от предишните служители подписаха договори за работа с Росатом, руската организация, която пое управлението.

Украйна все още доставя електричество на централата чрез последния работещ електропровод, но този източник, благодарение на непрекъснатия руски обстрел на енергийната инфраструктура в контролирана от Украйна територия, често се поврежда. Преди войната към завода има четири електропровода. Три от тях са много тежко повредени.

В случай на прекъсване на електрозахранването, всеки реактор има дизелови генератори, които поддържат изпомпването на вода около реактора и охлаждането на ядрения материал, но ако се използват твърде често или не се поддържат правилно, те също могат да се повредят.

Резервоарът, който осигурява водата за охлаждане на реакторите, се захранва от „Каховско море“, резервоар на река Днепър, но той е почти напълно източен след разрушаването на язовир надолу по течението, поради предполагаем руски саботаж, през юни 2023 г.

Джоел Търнър, професор по технология на ядреното гориво в Манчестърския университет, каза, че най-малкото ще има рискове за здравето на хората и животните на голяма площ. Замърсената земя и водни източници на километри наоколо вече няма да могат да се използват за живеене, земеделие или лов.

„Има няколко радиоизотопи, които се намират в ядреното гориво, които могат да бъдат поети в растенията и след това в животните и да се натрупват и концентрират там“, каза той. „Ако това се случи, сте склонни да виждате неща като увеличаване на мутациите и раковите заболявания.“

Травматичната история на ядрените отпадъци след катастрофата в Чернобил през 1986 г. също се очертава в паметта на Украйна и все още има последици върху екосистемата днес.

За щастие бедствие от такъв мащаб няма да се повтори в Запорожие скоро. 

„Чернобил всъщност беше работеща експлодираща централа“, каза Търнър. „Той беше поставен в конфигурация, в която щеше да избухне, и това стана. Тази централа беше затворена и охлаждаше в продължение на няколко години и всеки инцидент би бил много по-незначителен дори в най-лошия случай, за да се минимизират ефектите, които би имал върху хората в близост.“