Мелания Тръмп не проявява интерес към родината си Словения?

Словения е малка страна и не само като физически размер или защото има население от 2,1 милиона. Тя няма реален геополитически статут, не оформя външната политика или икономиката на други нации, но е оформена от тях. Следователно в Словения преобладава убеждението, че трябва да се съсредоточим върху нашата мека сила. Изключителните словенци ще измъкнат страната от анонимност, поставяйки страната на картата или осигурявайки признание чрез своите заслуги, това е мнението.

Ето защо постиженията на баскетболистите Горан Драгич и Лука Дончич, победите на професионалния колоездач Тадей Погачар в Тур дьо Франс, двукратната олимпийска златна медалистка Яня Гарнбрет, известността на Laibach и ролите на Катарина Час във филмите са оформени като национални възможности.

Но нито една от тези личности, родени в Словения, колкото и впечатляващи да са, не предизвиква толкова вълнение, колкото Мелания Кнавс, сега Мелания Тръмп. Когато завръщането на Доналд Тръмп на власт направи Мелания отново първата дама, реакцията на медиите в Словения беше предсказуема: държавните медии до голяма степен омаловажаваха връзката, но комерсиалните медии не губеха време да я рекламират като възможност.

Най-голямата търговска телевизионна мрежа в Словения, Pop TV, излъчи интервю с Иво Боскарол, богат словенски бизнесмен, който присъства на тържествата по откриването във Вашингтон. Неговият аргумент? Словенското правителство пропусна златна възможност да използва присъствието на Мелания в Белия дом, за да подобри връзките си със САЩ.

Сега, колкото и да ми харесва да се свивам в Pop TV, приемам нейното влияние сериозно. Това е най-гледаният канал в Словения, което означава, че много словенци вероятно усвояват и интернализират този разказ. Някои медийни коментатори дори предполагат, че Мелания може да е “златен билет”, в случай че “всичко се обърка“.

Проблемът с това мислене обаче е, че не се основава на никаква реалност. В мемоарите на Мелания няма нищо, което да показва, че тя има някакъв интерес от насърчаване на политически или икономически отношения между осиновената от нея страна и Словения. Напротив, няколко пъти, когато тя спомена Словения по време на първия си престой като Flotus, това обикновено беше препратка към нейното “тоталитарно минало“, може би играейки в полза на американския страх и омраза към комунизма и социализма.

Мелания е израснала в малкото градче Севница и го е напуснала, за да преследва кариера на модел, преди Словения да получи независимост от Югославия през 1991 г. Тя обикновено мълчи за словенското си наследство, въпреки че голяма част от семейството й все още живее тук и се предполага, че говори словенски със сина си. В изказванията си тя последователно е формулирала САЩ като идеала, мястото, където трябва да бъдеш, докато Словения е място, което трябва да се забрави. Може би затова тя никога не е сметнала за добре да посети Словения по време на мандата си като първа дама.

Но нека се забавляваме с хипотетичното за момент. Ами ако позицията на Мелания наистина предостави уникална възможност за Словения? Трудно е да си представим, като се има предвид, че много малко се знае за личните й политически възгледи - освен че се противопоставяше на позицията на съпруга си относно абортите, рядко разминаване. Все пак решението й да се омъжи за проблемна публична фигура и след това да остане омъжена за лидер, показващ авторитарни тенденции, говори много.

Така че Мелания може да се превърне в най-добрата възможност за Словения да получи специални отношения. Това ли е възможността, която Словения иска?

Засега Словения има късмет, че Мелания все още не е проявила реален интерес да използва позицията си, за да заздрави връзките с родната си страна. Няма дипломатически ход, нито голям стратегически ход, който да се обмисля. Всяко честване на Мелания в Белия дом ще отмине, ако вече не е отминало, а с него – за щастие – мимолетната надежда на Словения да я използва за политическа изгода.

Може би следващата ни световна знаменитост ще предложи по-конструктивна възможност. Дотогава Словения може да бъде по-добре обслужвана, като се съсредоточи върху изграждането на отношения, основани на споделени ценности и дългосрочни интереси – вместо да разчита на капризите на проблемни индивиди.

*Ана Шнабл е словенска писателка, редактор и критик, статията е за The Guardian