След като Русия си върна Курск, украинците питат: Струваше ли си?

Когато Мария Панкова за последен път разменя съобщения с близкия си приятел Павло през декември, тя няма представа, че той е сред украинските войници, които се сражават в руската област Курск.

Разбрала е, когато няколко дни по-късно неин колега войник ѝ съобщил, че приятелят ѝ Павло Хуменюк, 24-годишен, боен инженер в 47-ма украинска бригада „Магура“, е изчезнал на 6 декември край село Новоивановка в Курск.

Изминали са почти четири месеца и няма повече информация за съдбата на Павло, казва Панкова пред Ройтерс, позовавайки се на разговорите си с неговите роднини. Тя продължава да търси в Телеграм и Фейсбук с надеждата да разбере дали той е жив или мъртъв.

25-годишната Панкова смята, че цената на рискованото навлизане на Украйна в Русия може би е била твърде висока. Настроението се споделя от много други хора в Украйна, особено след като войските се оттеглиха от по-голямата част на Курск този месец след седмици на тежки боеве.

„Просто не съм сигурна, че си е заслужавало“, каза тя, а по лицето ѝ се стичаха големи капки сълзи, когато говореше за изчезналия си приятел, с когото се сближили заради общата им любов към разходките в украинските планини.

В отговор на въпроси за този материал Генералният щаб на въоръжените сили на Украйна заяви, че офанзивата има за цел да окаже натиск върху Москва, да отклони руските сили от други фронтове и да предотврати руските трансгранични нападения в съседните части на Украйна.

"Операцията „постигна повечето от целите си“, заявиха от Генералния щаб.

Нападението на Киев срещу Курск през август изненада Русия и света. Това беше най-голямото нападение срещу суверенна руска територия след нацисткото нашествие през 1941 г.

Когато украинските войници нахлуха в района на Курск, до голяма степен без съпротива, те бързо завзеха около 1376 квадратни километра (531 квадратни мили) от руската територия.

Но при липсата на войски в рамките на няколко седмици зоната под контрола на Украйна се сви до тесен клин.

Киев използва някои от най-добрите си морски и въздушни щурмови сили, но групировката никога не е била достатъчно голяма, за да може да задържи по-голяма територия.

„Още от самото начало логистиката беше сериозно затруднена, защото, когато навлязохме в Курската област, осигурихме достатъчна дълбочина, но не осигурихме достатъчна ширина“, каза Серхий Рахманин, украински депутат от парламентарната комисия по сигурност и отбрана.

От самото начало Русия имаше предимство в живата сила по фронтовата линия при Курск.

В края на миналата година обаче ситуацията става критична. Русия вкара като подкрепление елитни части и най-добрите безпилотни самолети, подпомогната от севернокорейските сили. Те засилиха нападенията около украинските флангове и напреднаха до обстрел на ключов път за снабдяване, според доклади на украински военни блогъри, близки до въоръжените сили.

„Те не само увеличиха числеността на своята група, противопоставяща се на нашата армия, но и подобриха нейното качество“, каза Рахманин. Руският президент Владимир Путин никога не е признавал ролята на севернокорейците на бойното поле.

Превземането на Курската област от Русия премахва потенциална разменна монета за Украйна точно в момент, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп предприема преговори за прекратяване на войната с Русия, която държи около една пета от националните земи на Украйна.

Отстъплението на Украйна от град Курск Суджа, потвърдено от Киев на 16 март, предизвика въпроси и задълбочи общественото разделение в Украйна относно ползите от нахлуването.

32-годишният войник Олексий Дешевий, бивш охранител в супермаркет, който загуби ръката си по време на боевете в Курск през септември, заяви, че не вижда логика в операцията.

„Не трябваше изобщо да започваме тази операция“, каза той пред Ройтерс в рехабилитационен център в Киев, където е прекарал последните шест месеца, адаптирайки се към живота след раняването.

Според украински военни анализатори руските сили изпращат малки щурмови групи, които се опитват да пробият украинската граница в района на Суми, и може би се подготвят за по-голяма атака там.

Заради операцията Москва трябваше да създаде три нови групировки с обща численост около 90 000 войници, както и 12 000 севернокорейски военнослужещи, заяви Генералният щаб.

Още в началото някои я критикуваха като рискована авантюра.

Виктор Муженко, бивш началник на Генералния щаб на Украйна, пише през август 2024 г., че Украйна трябва „да се съсредоточи върху защитата на ключовите си територии, да избягва непредсказуеми рискови операции, които биха могли да отклонят вниманието от основните заплахи, и да избира адекватни на възможностите си форми и методи на използване на войските“.

Въпреки това някои в Украйна приветстваха операцията като „черна точка“ за Русия.

В изказване на 12 март Олександър Сирски, главнокомандващ на Украйна, заяви, че операцията е отвлякла и убила някои от най-добрите руски войски.

Депутатът Рахманин заяви, че тя също така е осигурила така необходимия тласък на морала в Украйна, след като Русия направи териториален напредък там през 2024 г., и е демонстрирала способността на Украйна да провежда успешни настъпателни операции.

Докато Тръмп преговаря с Путин за прекратяване на войната, Панкова си спомни за своя приятел Павло и постави под съмнение възможността за мирно споразумение, което да попречи на Русия по-късно да завземе още украински територии.