Ще лишат ли тарифите на Тръмп жените, работещи за Shein, от пари?

Ако търговската война между президента на САЩ Донад Тръмп и Китай продължи длъго, тогава 50-годишната г-жа Уанг от Гуейджоу е на острия й край.

Животът на Уанг е постоянна борба. Тя отглежда четирите си деца в отдалечено село в Гуейджоу - бедна, предимно селска провинция в югозападната част на Китай, далеч от политиката на Пекин и блясъка на Шанхай. Но след развода със съпруга си и преместването в индустриалния мегаград Гуанджоу, тя за първи път печели сама парите си, макар и в трудни условия.

Сега Тръмп иска да сложи край на всичко това. Той планира да сложи край на тенденция от четири десетилетия, която вкарва пари в джобовете на хора като Уанг – и по-специално насочва погледа си към Shein, противоречивата компания за бърза мода, която задържа много китайки на работа.

Тръмп се опитва да блокира освобождаване от данъци, което Shein и други онлайн модни марки успяха да използват, което означава, че стоките, закупени индивидуално до цена от 800 долара, не подлежат на вносни мита.

"НИЕ ЩЕ НАПРАВИМ АМЕРИКА ВЕЛИКА ОТНОВО И ВСИЧКО ЩЕ СИ СТРУВА ЦЕНАТА, КОЯТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ПЛАТЕНА", написа Тръмп в характерна онлайн публикация с главни букви, докато подписваше заповедта, с която се прекратява освобождаването и се налагат по-високи мита върху всички китайски продукти.

"Знам само, че всички хора тук поне имат платена работа", казва Уанг, за която политическите въпроси са далечно понятие, пред The Times.

Тръмп може би е говорил за болката на американските потребители, които ще плащат буквално по-високите цени, които ще произтекат от неговата тарифна политика, а не тези на китайски работници като нея. Но не е ясно какво ще бъде бъдещето на Уанг, ако тарифите проработят.

Сблъсъкът между политиката и глобализацията, който трансформира природата на обществата както на Запад, така и на „глобалния юг“, вероятно е бил неизбежен, но е назрявал отдавна.

Класическите икономисти казват, че всички участващи страни са спечелили. Държави като Китай успяха да осигурят работни места, да създадат промишлена и друга инфраструктура и да избягат от циклите на бедност и глад. Потребителските нации като Великобритания и Съединените щати се възползваха от по-евтини стоки, което позволи парите да бъдат инвестирани в бизнеси с по-висока стойност като технологии, финанси и услуги.

Но никога не е изглеждало така на онези, чиито фабрики затвориха, които до голяма степен гласуваха за Тръмп. Тенденцията беше атакувана както от групи за трудови права, така и от еколози, които посочиха по-ниските стандарти в „аутсорсинг“ нациите.

Shein, основана в Китай, но сега базирана в Сингапур, и друга китайска фирма Temu доминират американския модел на евтин директен внос. Техният бизнес стил обедини враждебен, иначе необичаен съюз от активистки организации и десни републиканци.

Марко Рубио, сега държавен секретар на Тръмп, е особено яростен критик. Като сенатор той се бори срещу опита на Shein да излезе на фондовата борса в Ню Йорк миналата година, а когато Shein пренасочи намеренията си към Лондон, той писа до британското правителство, за да възрази.

„Робски труд, изпотяване и търговски трикове са мръсните тайни зад успеха на Shein“, каза той. „Вярвам, че ще се отнесете към тези обвинения срещу Shein с най-голяма сериозност, ще ги разследвате напълно и ще предприемете подходящи действия за защита на инвеститорите.“

Понастоящем все още е позволено това търгуване в Лондон да се проведе, вероятно през втората половина на годината.

Миналата година Shein е продал дрехи на стойност 38 милиарда долара, спечелвайки печалба от 1 милиард долара. Критиците казват, че успехът си има цена - както за нископлатената, преуморена работна ръка, така и за това, че роклите, полите и ризите се правят толкова бързо и евтино, че няма значение дали се разпадат, след като са били носени няколко пъти и след това са изхвърлени.

Shein казва, че е разследвал и действал срещу лошите работни практики и наистина фабриките му доставчици в Гуанджоу вече са облепени с предупреждения срещу наемането на детски труд. В Тангбу, едно от няколкото „села на Shein“, където поредица от малки фабрики произвеждат готовите артикули или компоненти, методите на компанията са изложени на показ.

На жени като Уанг се плаща на парче, което им дава възможност да решат колко часове да работят. Часовете иначе би трябвало да са ограничени от трудовото законодателство на Китай. Уанг шие копчета за 15 фена всяко, около пенс и половина. Ако тя успява да ушие 300 на четиричасова смяна и работи на три смени на ден и 29 или 30 дни в месеца - както обикновено - тя може да спечели повече от 4000 юана (£425).

Не е много, но е повече, отколкото е печелила преди. А защитниците на Shein биха казали много повече от заплащането на работа във фабрики преди две десетилетия.

Това, което също се промени, е възрастта на много от работниците, като Уанг, промяна, която предполага, че моделът на глобализация на Китай е започнал да се развива още преди Тръмп. Вместо млади жени от цял Китай, типичният работник в Shein сега е на средна възраст и е от най-бедните райони на страната.

Сонг Слинг на 45 години опакова кутии Shein за две jiao всяка, или 22 пенса. Съпругът й работи наблизо — трите им деца са напуснали дома. Преди това е работила в щанд за плодове, но парите, които можеше да спечели, като се премести да работи за Shein и подобни компании - около £600 на месец - бяха много по-добри, споделя тя.

На въпроса защо по-възрастни жени като нея работят тук, тя казва: „Младежите просто не обичат да работят толкова упорито.“ Но собствената й семейна история предполага нещо различно.

Децата й били по-образовани от нея, признва тя. Едното е медицинска сестра, а другто - бизнесмен.

Тъй като демографията на Китай сега премина от експлозивен растеж към упадък и младите успяха да намерят по-добре платена работа, разходите за труд започнаха да нарастват. Стените на Тангбу бяха облепени с реклами за набиране на персонал.

Намесата на Тръмп обаче може да попречи, тъй като Shein и други работодатели се опитват да намалят разходите и плащанията, за да балансират тарифите. Блокирането на освобождаването от данък за отделни артикули е задържано, докато американските власти измислят как действително да го събират, но общото увеличение от 20 процента върху целия китайски вече е в сила.

Това е по-широк проблем за икономическите съветници на президента Си, които искат да повишат много ниските нива на потребление и разходите на дребно в Китай, за да го направят по-малко зависим от износа. Може и да са закъснели. Китайските работници може да са станали по-богати, но само достатъчно, за да се опитат да спестят за пенсии и здравеопазване, а не да пръскат парите си. И това само ще се влоши, ако политиките на Тръмп успеят.

Това означава, по ирония на съдбата, че работници като Уанг и Сонг, вместо да бъдат освободени от труда си, може да се наложи да продължат да работят 30 дни в месеца, за да подобрят положението си.

След 12 години в Гуангдонг, Сонг беше толкова изтощена миналата година, че до есента тя напусна и се върна у дома. Това беше грешка, каза тя.