Санкциите срещу Венецуела: Провал на всички фронтове

Санкциите на САЩ само затвърдиха режима на Мадуро и отвориха страната за проникване на Русия и Китай. През януари изглеждаше, че президентът Доналд Тръмп работи за помирение с Венецуела. Но през последния месец се появи ястребска вълна, несъмнено движена от Държавния департамент, като САЩ наложиха "вторични мита" на страните, които внасят петрол от Венецуела, пише Д-р Леон Хадар, редактор в The National Interest, старши сътрудник в Института за изследване на външната политика във Филаделфия и бивш научен сътрудник по външнополитически изследвания в Института Катон.

Противно на неоконсервативното мислене, санкциите на САЩ срещу Венецуела от 2018 г. насам имаха катастрофални последици за венецуелския народ и бяха контрапродуктивни за политиците във Вашингтон.

Тези едностранни санкции, не на последно място върху огромните петролни запаси на Венецуела, не постигнаха целта да свалят от власт автократичния президент Николас Мадуро. Вместо това подходът на "максимален натиск" подкопа енергийната сигурност на САЩ и даде възможност на нашите съперници да действат в Западното полукълбо.

Икономическите санкции на САЩ са насочени към над 2 дузини държави, като в някои от тях е наложено почти пълно икономическо ембарго.

Прилагането на едностранни санкции срещу икономики по целия свят се превърна в основна тенденция във външната политика на САЩ. И при администрациите на демократите, и при администрациите на републиканците американските законодатели и активисти използват политическите си сили, за да притискат правителствени служители да възпрепятстват процеса на глобализация.

Тенденцията за налагане на санкции отразява липсата на посока във външната политика на САЩ след края на Студената война. Със смъртта на Съветския съюз идеологическите и стратегическите предизвикателства, които някога помагаха да се определят националните интереси, бяха заменени от външна политика, основана на групи интереси.

Всъщност групите по интереси, като например силно изразеното кубинско-американско лоби, преследват икономически санкции в ущърб на глобалните икономически и стратегически интереси на САЩ.

Целта на санкциите е да се изрази недоволство от държавата, към която са насочени, и нейните действия. В случая с Венецуела те имаха за цел да насърчат смяната на режима - дългогодишна цел на републиканци като Марко Рубио, който сега е държавен секретар.

В действителност налагането на санкции срещу Венецуела доведе до огромни хуманитарни разходи. Икономиката на Венецуела е задушена; повече от 7 милиона граждани са напуснали страната, което подхранва регионалната нестабилност и ескалира кризата на южната граница.

И въпреки това санкциите продължават да действат и до днес, като дори петролни гиганти като Chevron са изправени пред прекратяване на дейността си във Венецуела.

Какво обяснява този подход? Популярността на санкциите се дължи повече на вътрешнополитически интереси - в този случай на консервативните латиноамериканци от Флорида - отколкото на способността им да постигат геополитически цели.

Освен това санкциите представляват междинно звено между военната сила и бездействието и е малко вероятно да предизвикат вътрешна реакция, тъй като щетите, които нанасят, са косвени и до голяма степен не се наблюдават.

Използването на икономически санкции също така затруднява достъпа на потребителите и предприемачите в целевите държави до пазарите на САЩ и до американски продукти и идеи.

Подобно на санкциите, наложени на други държави, и тези, насочени срещу Венецуела, не доведоха до желаните промени. Санкциите със сигурност са стеснили възможностите на венецуелците да разширят икономическите, социалните и културните си контакти със САЩ.

Санкциите също така подкрепиха правителството на Мадуро, като му позволиха да мобилизира обществена подкрепа и да обвини за проблемите на страната американската намеса.

Тежките петролни санкции принудиха западните петролни компании да се изтеглят от страната и по този начин облагодетелстваха противниците. Според бившия старши директор на Съвета за национална сигурност Хуан Гонсалес голяма част от венецуелския петролен добив е пренасочен към Китай с отстъпка от 40 долара за барел суров петрол тип „Брент“.

През последните две десетилетия Иран и Венецуела са сключили близо 300 сделки за икономическо сътрудничество, а Русия увеличава инвестициите си в страната. Специалният лиценз на Шеврон за работа във Венецуела държи тези конкуренти настрана, което подчертава опасността от непродължаването му.

Съществуват значителни доказателства, че икономическите санкции са изострили кризата във Венецуела, като са навредили на уязвимите венецуелци. Всъщност проучванията показват, че приблизително половината от спада на Венецуела от 2012 г. насам е резултат от икономическите санкции.

Ето защо има сериозни основания за отмяна на санкциите на САЩ върху петролната индустрия на страната. Повече санкции едва ли ще променят сегашния политически баланс на силите във Венецуела - точно обратното.