Защо Китай не се страхува от търговска война с Тръмп?

Преди две десетилетия кафенето Starbucks в сърцето на Забранения град в Пекин, бившата резиденция на имперската власт, беше символ на глобализацията, на това как търговията може да обедини враждебни политически системи за общото благо.

Отдавна вече не работи, жертва на засилващия се национализъм и предпочитанията към историческата автентичност. Но дългият марш на млечното кафе изглеждаше неумолим, клонове се откриваха и на други места, а глобалните амбиции на Starbucks не спираха.

Сега може да се наложи.

„Тръмп е лунатик“, казва Лиу, който сам е пример за две исторически тенденции, които се събират заедно. Работникът на китайската държавна компания отпиваше от извора на клон на Starbucks край площад Тиенанмън, днешния център на властта в Китай, пише The Times.

48-годишният Лиу беше попил думите на Си Дзинпин, новия император на Китай. „Както каза президентът Си, ние не предизвикваме проблеми, но и не се страхуваме от тях“, каза той. „Смятам, че твърдата позиция на Китай този път е абсолютно необходима - тя повишава морала".

Не е ясно дали президентът Тръмп е възнамерявал през цялото време да превърне революционната си търговска политика в директна война с Китай на Си, но се получи точно така. Двете свръхдържави може би отново се откъсват една от друга.

В четвъртък Пекин се събуди с новината, че макар повечето мита да са спрени, Китай все още е изправен пред данък от доста над 100%, достатъчен да прекрати повечето търговски операции. Въпросът е дали някоя от страните може да оцелее без другата и ако да, коя?

В Starbucks се говореше за борба. „Крайният резултат определено няма да е такъв, какъвто Тръмп очаква, и нещата няма да се развият според неговата стратегия“, каза 64-годишната Цзян, пенсиониран инженер.

В страна, чиито медии са държавни, а социалните мрежи - цензурирани, едва ли е изненадващо, че обикновените хора отразяват посланията на правителството.

Мненията в Starbucks със сигурност отразяват официалната линия. „Позицията на Китай е ясна и последователна“, заяви в четвъртък Хе Юнцян, говорител на Министерството на търговията. „Ако САЩ искат да разговарят, вратата ни остава отворена, но диалогът трябва да се води на основата на взаимно уважение и равенство. Ако САЩ искат да се борят, нашият отговор ще продължи докрай.“

Но някои американски анализатори и бизнесмени са съгласни с това. Те казват, че макар Тръмп да залага на това, че в един сблъсък от времето на Студената война трети страни ще изберат САЩ пред своя комунистически съперник, Китай не е сравним със Съветския съюз.

Партията разполага със същата власт да принуждава поданиците си да търпят болка в името на политическата гордост, както някога Москва, но този път тя е подкрепена от динамичен дългосрочен растеж и индустриални иновации.

„Те се подготвяха за това през последните пет години“, казва Андрю Полк, който ръководи базираната в Китай консултантска компания Trivium. „Няма начин да не са се подготвили за този сценарий.“

В отговор Китай вече повиши собствените си мита срещу САЩ, а в четвъртък ограничи холивудските филми. Той подготвя и други контрамерки в чужбина и механизми за подкрепа у дома, подобно на защитници, които чакат обсада.

Според държавните медии и доклади от проправителствени сметки предложенията включват пълна забрана на вноса на американско птиче месо и други селскостопански продукти, нанасяне на удари по американски компании за услуги като адвокатски и консултантски фирми, където САЩ имат излишък, и дори спиране на сътрудничеството в борбата с контрабандата на фентанил.

Опасността за Китай, която Си може би подценява, като се има предвид предпочитанието на традиционния „силен“ владетел да вярва на това, което му се казва, е, че той не е подготвен за „удара“, който страната ще понесе. В края на краищата износът на Китай за САЩ все още надхвърля 400 милиарда долара годишно.