80 г. от самоубийството на Хитлер: Какво вижда първият британски войник, влязъл в бункера му?

„Това беше ужасно, мрачно място, което миришеше отвратително“, разказва първият британски войник, влязъл в берлинския бункер на Адолф Хитлер.

Мрачността и вонята не бяха изненада, предвид ужаса на това, което се беше разиграло там само седмици по-рано. На 30 април 1945 г., преди 80 години, 56-годишният Хитлер и неговата партньорка, станала съпруга за един ден, 33-годишната Ева Браун, отнеха живота си.

Докато руските войски се бореха за контрол над града само на метри от земята, Хитлер се застреля, а Браун захапа капсула с цианид. Телата на падналия нацистки диктатор и неговата дългогодишна половинка бяха изнесени навън и изгорени, преди да бъдат набързо погребани. Руските войски откриха останките им – исторически факт, който предизвика десетилетия конспиративни теории, които все още отказват да умрат.

Първият британски войник, когото руснаците допускат в леговището на Хитлер през юли 1945 г., е Хю Лунги, който е в Берлин като преводач първо на Уинстън Чърчил, а след това и на неговия наследник като премиер Клемент Атли, докато присъстват на Потсдамската конференция. Говорейки десетилетия по-късно, Лунги разказва как е видял „купчина пепел и купчина вещи“, за които му е казано, че са „Хитлер и неговата любовница“.

На Лунги е било позволено да се разхожда из бункера и дори му е било дадено разрешение да вземе сувенир. Той твърди, че е избрал том от енциклопедията на Хитлер „Брокхаус“.

Хитлер се е преместил в бункера - който е построен през 1944 г. - през януари 1945 г., когато надвисва поражение във Втората световна война. Оттам той е планирал германската военна стратегия и се е борил срещу реалността на предстоящата гибел.

До началото на април 1945 г. около 2,5 милиона руски войници са достигнали столицата. Те нахлуват в центъра на града две седмици по-късно, като боевете се водят само на няколкостотин метра от входа на бункера на Хитлер.

Диктаторът  диктува завещанието си в ранните часове на 28-29 април и след това се жени за Браун. Съюзът им е отпразнуван с парти в бункера, на което присъстват най-близките помощници на Хитлер. На 29-и, охраната на Хитлер от SS започва да унищожава личните му документи. Елзаското куче на Хитлер, Блонди, е отровено заедно със шпаньола на Браун.

На сутринта на 30 април в бункера се чуват звуци от руските сили, които се бият наблизо. Свидетели разказват как Хитлер и Браун са излезли от апартамента си, за да се ръкуват с личния си персонал. Секретарката Гертруд Юнге си спомня, че тя и колежката ѝ Герда Кристиан са получили отровни капсули от Хитлер. Последните записани думи на Браун, след като прегърнала Юнге, били:

„Вземете коженото ми палто за спомен. Винаги съм харесвала добре облечени жени“.

След това Хитлер и Браун се оттеглили в стаите си и се самоубили. Не е известно със сигурност дали Хитлер се е прострелял или е захапал капсула с цианид. Свидетели описват трупа му, покрит с кръв, докато Браун миришела на горчиви бадеми - отличителната миризма на цианид. Но прегледът на зъбите на Хитлер открива сини отлагания, показващи остатъци от капсула с цианид.

В интервю за Observer през 2005 г. Лунги разказва за посещението си в бункера:

„Беше влажно и гадно и имаше много мръсни дрехи - ужасно, мрачно място, което миришеше отвратително. Въпреки това беше очарователно. Това беше моментът, в който си помислих: „Боже мой, това е история.“ Навън имаше купчина пепел и купчина неща и аз попитах какви са те. Един от войниците, майор, ми отговори: „О, това е Хитлер и любовницата му.“ Не мисля, че е осъзнал, че не е трябвало да ми казва това. Долу имаше няколко стаи, включително медицинска стая с билкарска поставка, пълна със стъклени флакони, в които предполагам, че имаше както лекарства, така и отрови.

Друга стая била изпълнена с книги, включително комплект от „Брокхаус“ на Хитлер [еквивалентът на Енциклопедия Британика].

„Взех един том и когато отново се качих по стълбите, попитах: „Мога ли да взема това?“ Те казаха: „О, да, вземете го, разбира се.“

Лунги, който почина на 93-годишна възраст през 2014 г., е посетил и сградата на Райхсканцеларията, от която е взел парчета от мраморното бюро на Хитлер. Той прибрал и досие, в което подробно се описва как е организирано участието на Хитлер на търговски панаир през 1937 г.

След смъртта им, труповете на Хитлер и Браун са завлечени в градината на Райхсканцеларията, залети с бензин и след това подпалени. Но телата им са само частично унищожени от пламъците. Съветските войски откриват останките и извършват аутопсия, която ще остане скрита десетилетия.

Самият Чърчил отива до руините на бункера на Хитлер, когато е в Берлин за Потсдамската конференция, на която се обсъжда планът за следвоенния мир. Той е заснет да седи на стол, който е бил в бункера, на метри от мястото, където е било тялото на Хитлер.

Но твърденията, че Хитлер е оцелял след поражението на Германия, са подхранвани от Сталин, който цинично твърди, че нацистът е жив.

Версии на конспиративната теория - по-специално идеята, че е избягал в Аржентина и е живял там тайно години наред - са били подробно описани през десетилетията от десетки книги и телевизионни предавания. Но уважавани учени окончателно оспориха идеята, че Хитлер е оцелял след 1945 г. Британският историк Люк Дейли-Гроувс оцени съществуващите доказателства в книгата си от 2019 г. „Смъртта на Хитлер: Аргументите срещу конспирацията“.

Прегледът на овъглените останки от труповете, открити в градините на Райхсканцеларията от руски служители, показал, че едното тяло е на мъж на възраст между 50 и 60 години, а другото - на жена на възраст между 30 и 40 години. Руснаците също така проследили зъбните картони и рентгеновите снимки на Хитлер, които съвпадат с фрагментите от зъби и челюст, открити в Берлин. Д-р Дейли-Гроувс също така изложи предишните секретни досиета, в които се били описани съобщения за наблюдения на Хитлер. При последващи разследвания обаче се оказа, че наблюденията са фалшиви следи.

В книгата е разгледано и британското разследване, ръководено от британския историк Хю Тревър-Ропер през 1945 г. Работейки тогава като разузнавателен служител, Тревър-Ропер интервюира няколко души, които са били в бункера на Хитлер в последните му дни. Всички те свидетелстват, че Хитлер и Браун са се самоубили. Сред тях  е бил и пазачът Херман Карнау, който казал, че е видял телата на Хитлер и Браун в пламъци много близо до изхода на бункера.

Нова книга, публикувана от немския експерт професор Клаус Пюшел, също заключава, че Хитлер и Браун са починали през 1945 г. Професор Пюшел пише:

„Вече няма съмнение. Хитлер е захапал капсула с цианид и секунди по-късно се е прострелял в слепоочието с Walther PPK.“

Неговата книга на немски език, „Der Tod geht über Leichen“ („Смъртта ходи по трупове“), също така очертава как зъбните картони на Хитлер съвпадат с изгорелия череп. Тя също така разкрива как КГБ е държало останките на Хитлер скрити в продължение на десетилетия. Те са били погребани в Източна Германия и след това отново изкопани.

На 5 април 1970 г. последните кости на Хитлер са изгорени тайно, а пепелта му е изхвърлена в поток в град Магдебург в Източна Германия.

Преди службата си в Берлин, Лунги е бил преводач на Чърчил на конференциите в Техеран и Ялта в края на 1943 г. и февруари 1945 г. Чърчил е заменен като премиер от Атли от лейбъристите, след като губи изборите през юли 1945 г. До 1949 г. Лунги е преводач на срещи между Сталин и британски генерали и дипломати, включително с фелдмаршал Бърнард Монтгомъри и лорд Маунтбатън.