Украйна унищожава повече руски бомбардировачи, отколкото Русия може да построи

Украйна твърди, че операция „Паяжина“ може да е унищожила или сериозно повредила до 40 руски стратегически бомбардировача, докато други източници потвърждават, че само 13 са били унищожени или повредени. Дори и по-ниският брой би бил сериозен удар за Кремъл.

Като начало, преди неотдавнашната атака с дронове, се смяташе , че Русия е разполагала с около 55 до 60 самолета Ту-95 в експлоатация. Военният самолет от времето на Студената война остава основният стратегически бомбардировач на руските Въздушно-космически сили, тъй като може да носи крилати ракети и различни конвенционални оръжия. Загубата на който и да е от тях намалява въздушните възможности на Москва, пише за The National Interest журналистът Петър Сучиу.

 „Загубите възлизат на милиарди долари и Русия не може да ги възстанови. Стойността им дори не се измерва в пари, особено за Русия. Например, един съвременен стратегически бомбардировач струва над милиард долара на бройка, просто защото се произвеждат толкова малко.“

Най-големият проблем е, че Русия вече не произвежда бомбардировачите. Производството е възобновено през 80-те години на миналия век с въвеждането на модернизирана версия, но последният Ту-95 слиза от поточната линия през 1992 г. Русия не може да произвежда повече от тях и трябва да разчита на ограничените резерви.

Освен факта, че са построени толкова малко, изтощението е оказало влияние.

За разлика от танковете си от времето на Студената война, от които Кремъл държеше хиляди в дългосрочни складове, се смята, че Русия разполага с по-малко от дузина резервни Ту-95, които биха могли да бъдат върнати в експлоатация. Дори и да имаше по-големи бройки, връщането на бомбардировач в експлоатация е далеч по-сложно от танк или друга наземна платформа.

Американските военновъздушни сили поддържат около дузина и половина самолета Rockwell B-1B Lancer в прочутото „гробище“ във военновъздушната база Дейвис-Монтан, Аризона. Два B-1B бяха успешно върнати в експлоатация, заменяйки два други самолета, които претърпяха катастрофални щети, но стигането до там не беше лесно начинание.

Отне няколко месеца, за да се възстанови летателната годност на всеки от тези бомбардировачи, и това беше след като самолетите бяха внимателно консервирани предварително.

Както беше съобщено по-рано , самолетите, изпратени в Boneyard, не са просто оставени да се накиснат на слънце. Всеки B-1 е съхраняван в склад тип 2000, едно ниво под летателния склад тип 1000. Това е включвало покриване на самолета със силиконов уплътнител, който запълва празнините, покрива двигателите и запечатва всички стъкла.

Извън Москва, руското въздушно „гробище“ в Луховици е върнало някои самолети в експлоатация през последните години. Съдейки по снимките обаче, запазването на стареещите самолети не изисква същото ниво на усилия. В склада са забелязани някои стари бойни самолети, върху които е хвърлен само брезент като защита от атмосферните условия.

Освен това, местоположението на „Boneyard“ във военновъздушната база Дейвис-Монтан е замислено поради липсата на валежи и ниска влажност, а малко места в Русия са толкова подходящи. Луховици е известен със студените си зими и липсата на дъжд през пролетта и есента.

Китай продължава да произвежда своя Xi'an H-6 , двумоторен реактивен бомбардировач, базиран на съветския Туполев Ту-16. Въпреки това, настоящите оценки показват, че Военновъздушните сили на Народноосвободителната армия (PLAAF) имат около 231 в експлоатация, което е далеч по-малко от 744-те бомбардировача Boeing B-52 Stratofortress, построени през 50-те и началото на 60-те години на миналия век.

За разлика от това, освен новия Northrop Grumman B-21 Raider, който сега е в нископроизводително начално производство (LRIP), Военновъздушните сили на Съединените щати за последно получиха нов бомбардировач през 1997 г., когато приключи производството на Northrop B-2 Spirit. Произведени са само 20 броя, заедно с един прототип.

Производството на бомбардировачи в Русия приключва през 1992 г., когато последните Ту-95МС и Ту-160 (с наименование по НАТО Blackjack) са завършени и доставени на руските Въздушно-космически сили. Според съобщенията Русия разработва бомбардировач-невидимка ПАК ДА, но може да минат години, преди той да влезе в експлоатация.

Малко вероятно е да се достигне пълно производство (FRP) в продължение на години и дори тогава може да се строят по дузина годишно. За разлика от това, по време на Втората световна война САЩ строят близо дузина B-17 дневно, а пикът на производството през април 1944 г. е, когато от завод 2 на Boeing в Сиатъл излизат 16 „Летащи крепости“!

Съединените щати не могат да постигнат отново това ниво на производство, нито пък Русия. Следователно, дори само 13 бомбардировача да бъдат унищожени при удара на Украйна, това е опустошителен удар. Ще са необходими години и милиарди долари, за да се възстанови Кремъл.