Напрежението в Сирия ескалира, но кои са ключовите участници?

Сблъсъците, които тази седмица разтърсиха Южна Сирия, отнеха живота на стотици хора, включително цивилни, и въвлякоха редица местни и международни играчи, връщайки в страната към динамиката от годините на продължителната гражданска война. 

Насилието извади на преден план трудностите, пред които е изправено новото сирийско правителство, борещо се да затвърди контрола си над страната, месеци след като предвожданите от ислямистки групировки бунтовници свалиха от власт дългогодишния автократ Башар Асад при светкавична офанзива през декември миналата година. 

Някои ключови играчи и съюзи в Сирия сега се различават от тези по време на гражданската война, но ситуацията в страната остава сложна, пише БТА. 

Ето кои са основните страни, замесени в ескалацията на напрежението:

Правителството в Дамаск 

Временният президент на Сирия Ахмед аш Шараа ръководи новото правителство и е международното лице на страната. Неговата сунитска ислямистка групировка "Хаят Тахрир аш Шам" (ХТШ), някога клон на терористичната организация "Ал Каида", който през 2016 г. прекъсва връзките си с нея, оглави движението против Асад. 

Откакто пое властта, Аш Шараа започна да използва определено по-умерен тон, започна да проповядва мирно съвместно съществуване между всички сирийски общности и установи връзки със западни държави, включително и със Съединените щати. 

Правителството му обаче се сблъсква с подозрения от страна на малцинствените общности в страната – сред които алауитската общност, към която принадлежи сваленият президент Башар Асад, християни, сирийски кюрди и друзи - и се стигна до изблици на насилие на верска основа. Дамаск също така изпитва затруднения с превръщането на мозайката от бивши бунтовнически групировки, включително екстремистки, в професионална армия. 

В провинция Суейда правителствените сили на Аш Шараа се намесиха в сблъсъците между сунитски бедуински племена и местни друзки милиции, но в крайна сметка силите на Дамаск стигнаха до сражения с друзите, което доведе до нанасянето на израелски въздушни удари по сирийската столица и в района на Южна Сирия, уж в защита на малцинствена общност. Твърди се, че някои от правителствените бойци са убивали цивилни друзи и са плячкосвали и опожарявали къщи. 

Друзите 

Друзката религиозна общност възниква в Египет в началото на Х век като разклонение на исмаилизма, който, от своя страна, е течение в шиитския ислям. Друзкото движение се определя като езотерично от доминиращия ислям. Забулено в нещо като тайна, друзкото мисловно течение включва мистични елементи като вярване в прераждането на човека. Повечето от наброяващите приблизително 1 милион друзи по света живеят в Сирия. Останалите са съсредоточени предимно в Ливан и Израел, включително на територията на Голанските възвишения, които Израел отнема от Сирия по време на Шестдневната война през 1967 г. и по-късно анексира през 1981 година. 

По време на гражданската война в Сирия друзите са разделени между подкрепящите Асад, който им предлага известна автономия и освобождаване от военна служба, и неговата опозиция. Те създават свои собствени милиции, отчасти за да се защитават от ислямистките бойци, които ги смятат за еретици. 

До сблъсъците от тази седмица друзите бяха разделени на такива, които искаха да се интегрират в новото правителство и такива, които искаха да запазят автономията си. 

Бедуините 

Макар че в Суейда преобладават друзите, в провинцията живеят и бедуински племена, които са сунити и които неведнъж са влизали в сблъсъци с друзите. 

През 2000 г. избухнаха размирици, след като бедуин уби друз в спор за земя. Тогава силите на Асад се намесиха, като стреляха по протестиращите друзи. След нападението на терористичната групировка "Ислямска държава" през 2018 г. срещу друзката общност в Суейда, при което загинаха над 200 души, друзите обвиниха бедуините, че помагат на джихадистките бойци. 

Сегашната ескалация на напрежението е започнала, след като бедуинско племе в Суейда поставило контролно-пропускателен пункт и нападнало и ограбило друз, което предизвикало ответни нападения и отвличания, според британската неправителствена организация Сирийски център за наблюдение на правата на човека. 

След това силите на Аш Шараа се намесили, твърдейки, че искат да успокоят ситуацията, но застанали на страната на бедуините. Твърди се, че някои друзки групи са извършили нападения срещу бедуини с цел отмъщение и след постигнатото на примирие; спирането на огъня стана факт с посредничеството на САЩ, Турция и арабските страни, но веднага се появиха твърдения за нарушаването му.

Израел 

По време на гражданската война в Сирия Израел често нанасяше удари срещу ирански и подкрепяни от Иран групировки, които бяха съюзници на Асад. След падането на режима Израел се отнася с подозрение към новата ислямистка власт в Дамаск. 

Израелските сили завзеха буферна зона в Сирия, охранявана от ООН, и нанесоха въздушни удари по военни обекти, което според официални представители е опит за създаване на демилитаризирана зона южно от Дамаск. 

Вашингтон настоява Сирия и Израел да се насочат към нормализиране на отношенията. Сирийски официални представители признаха организирането на непреки преговори с Израел за намаляване на напрежението. 

Тази седмица Израел засили намесата си по време на ескалацията на конфликта в Суейда, като заяви, че действа в защита на друзите, които се смятат за лоялно малцинство в Израел и често служат в армията. Израел нанесе десетки въздушни удари по конвой на сирийските правителствени сили в района на Суейда и по Министерството на отбраната в центъра на Дамаск. 

Съединените американски щати 

В рамките на посещението си в Саудитска Арабия през май президентът на САЩ Доналд Тръмп се срещна с Аш Шараа, което бе сериозен стимул от страна на Вашингтон за новата власт в Дамаск, която се опитва да затвърди контрола си върху страната. 

В разгара на насилието в Суейда САЩ, които се стремят да посредничат за установяването на връзки между Сирия и Израел, започнаха активна дипломатически дейност, за да настояват за сключването на споразумение за прекратяване на огъня. 

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че САЩ са "силно обезпокоени" от насилието, определяйки го като "пряка заплаха за усилията да се подпомогне изграждането на мирна и стабилна Сирия", и добави, че Вашингтон води "многократни и постоянни разговори с правителствата на Сирия и Израел" за деескалация. 

Турция 

Турция, която е съюзник както на САЩ, така и на правителството на Аш Шараа, също участва в усилията за посредничество по отношение на случващото се в Суейда. 

Анкара иска установяването на силна държавническа власт в Дамаск и основаната ѝ грижа е свързана с ограничаване на влиянието на кюрдските групировки в Сирия по границата с Турция – по-конкретно на оглавяваните от кюрдите Сирийски демократични сили. 

Макар че кюрдите бойци от Сирийските демократични сили са съюзници на САЩ и бяха от ключово значение за победата над бойците от "Ислямска държава", Анкара ги смята за терористи заради връзките им с Кюрдската работническа партия (ПКК), която водеше дългогодишна въоръжена борба срещу турската държава. 

Ръководените от кюрдите сили

Ръководените от кюрдите Сирийски демократични сили контролират голяма част от Североизточна Сирия и не са част от насилието в Суейда. В миналото обаче техни бойци са влизали в сблъсъци с подкрепяните от Турция групи, които сега са част от новите сирийски правителствени сили. 

През март Сирийските демократични сили и Дамаск сключиха знаково споразумение, подкрепено от Вашингтон, според което водените от кюрдите сили ще се влеят в редиците на новата сирийска национална армия. В споразумението се казваше също, че граничните пунктове на Сирия с Ирак и Турция, както и летищата и петролните находища в североизточната част на страната, които сега са под контрола на кюрдите, ще бъдат предадени на правителството. 

Подробностите около сделката обаче останаха неясни и двете страни се разминаха по въпроса как да я приложат. Ескалацията на ситуацията в Суейда може допълнително да отложи тези дискусии.